България е първа в Европейския съюз по риск от бедност и социално изключване. Над 2.98 млн. българи живеят в лишения и с ниски доходи, което е 41.3% от населението у нас. Средният показател за Европейския съюз е 23.7%.
Това сочат данните на Евростат за 2015 г., публикувани в понеделник.
Възрастните над 65 години и младежите под 18 години са сред най-застрашените от бедност у нас. Жените като цяло са изложени на по-сериозен риск от социално изключване, отколкото мъжете – 43% спрямо 39.5%, показват още данните на Евростат.
Най-тежко е положението на безработните, които към момента са 8% от населението. Над две три от тях са застрашени от бедност.
Добрата новина е, че спрямо 2008 г. броят на застрашените от бедност у нас е намалял с 3.5 процентни пункта. С по-бързи темпове от нас е Полша, където бедните се свиват със 7.1 на сто за 7 години до 23.4% от населението, следвана от Румъния с 6.9% спад на застрашените от бедност и социално изключване до 37.3%.
Почти всеки четвърти европеец е изложен на риск от бедност
Над 118.76 милиона жители на Европейския съюз, което е 23.7% от населението, са изложени на риск от бедност през 2015 г., показват данните на Евростат.
Това означава, че тези европейци са били обект на поне едно от три условия - застрашени от бедност заради ниски доходи, живеещи в тежки материални лишения или някой от домакинството е без работа или има много ниски доходи.
Въпреки че делът на хората в риск от бедност се понижава спрямо 2012 г., когато достигна 25%, той все още е над най-ниското си ниво от 2009 г. от 23.3%, отбелязва Евростат.
Данните на Евростат показват, че жителите на Балканите са най-застрашени от бедност, пише Mediapool.bg. След нас са Румъния (37.3%) и Гърция (35.7%). Южната ни съседка е сред страните, където броят на живеещите в лишения е нараснал със 7.6 процентни пункта спрямо 2008 г.
От 26-те страни членки, предоставили данни на Евростат, в 15 е отчетено увеличаване на застрашените от бедност спрямо 2008 г. След Гърция на второ място по ръст е Кипър с 5.6% повишение, следвана от Испания – с 4.8%. И трите страни преживяха много тежко финансовата и икономическата криза, чието възстановяване тепърва започва да се усеща.
На другия полюс в класацията по риск от бедност са Чехия (14%), Швеция (16%), Холандия и Финландия (по 16.8%). Швеция и Холандия влошават показателите си спрямо преди 7 години.
Един на всеки шест в ЕС е с ниски доходи
Ако се погледне към всеки един от трите елемента, които допринася за попадане в графата риск от бедност или социално изключване, 17.3 на сто от европейците са били изложени заради получаваните социални трансфери - помощи или пенсии, които са били под определения минимален праг на бедност за съответната страна.
Този дял на лицата е леко увеличен в сравнение с 2014 г. (17.2%) и по-значително в сравнение с 2008 г. (16.5%)
За България този процент е над средния за ЕС – 22%. По този показател страната ни заема пета позиция, като преди нас са Румъния (25.4%), Латвия (22.5%), Литва (22.2%), и Испания (22.1%).
На другия полюс са Чехия (9.7%), Холандия (12.1%), Дания (12.2%), Словакия (12.3%) и Финландия (12.4%).
В сравнение с 2008 г., делът на лицата, изложени на риск от бедност поради ниски доходи, се увеличава в 22 държави-членки от 26-те в проучването.
Всеки 12-ти в ЕС живее в тежки материални лишения
По-малък дял от населението в ЕС е живяло в тежки материални лишения през 2015 г. Само 8.1% от европейците не са имали възможност да си платят сметките за ток и вода, да поддържат отопление в дома си или да си вземат една седмица почивка далеч от къщи.
По този показател тенденцията е към намаляване. В сравнение с 2008 г., делът на европейците, живеещи в лишения е увеличен в 12 страни и е намалял в 14.
У нас над една трета от населението живее в лишения (34.2%). Следват Румъния (22.7%) и Гърция (22.2%).
В Швеция почти никой не живее в материални лишения (0.7%). Другите страни с нисък показател са Люксембург (2%), Финландия (2.2%), Холандия (2.5%), Австрия (3.6%), Дания (3.7%), Германия (4.4%), Естония и Франция (по 4.5%).
Един на всеки десет европейци на възраст до 59 години е живял в домакинство, в което възрастните са работили на по-малко от 20% от общия си капацитет през миналата година.
В сравнение с 2014 г., този дял намалява в ЕС за пръв път от 2008 г. В същото време обаче спрямо преди седем години в 20 страни той се покачва, докато едва в шест намалява.
През миналата година в Гърция (16.8%), Испания (15.4%) и Белгия (14.9%) са имали най-висок дял на хората, живеещи в домакинства с ниска интензивност на работа.
На обратния полюс са Люксембург (5.7%) и Швеция (5.8%).
