Премиерът Бойко Борисов остава в Брюксел и днес. Там вече четвърти ден продължават преговорите между лидерите на Европа в рамките на първия присъствен Европейски съвет от началото на пандемията по ключови въпроси: приемането на 7-годишен план за бюджета на ЕС за 2021 г. - 2027 г. на стойност 1,074 трилиона евро и по фонда на ЕС за икономическо възстановяване след пандемия. Той според проекта на Европейската комисия беше предвидена да привлече 750 милиарда евро заети средства със задължение държавите от ЕС да ги изплащат до 2056 г.
Още: Путин посрещна словашкия премиер Роберт Фицо в Кремъл (ВИДЕО)
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 23.12.24 - Ако Русия победи, САЩ ще плащат многократно повече
Цяла нощ продължи срещата на върха в Брюксел. Европейските лидери се опитват да постигнат компромис. Такъв обаче все още не е оповестен, не се знае дали, кога и какво съгласие ще бъде постигнато. Разговорите ще продължат днес след 16 часа брюкселско време, съобщи БНТ.
Остават три основни спорни точки. Първата, дали размерът на възстановителния фонд да остане 750 млрд. евро.
Втората, разделителна линия е как да бъдат разпределени средствата в този фонд - дали да бъдат предоставени на държавите като безвъзмездни средства, или като кредити. Това, което разделя пък северните и южните държави, е контролът на харченето на парите."Пестеливата четворка" - Нидерландия, Австрия, Швеция, Дания, искат по-голям контрол върху средствата, които ще бъдат похарчени от всички държави членки, защото тези 750 млрд. евро ще бъдат осигурени от финансовите пазари, като всичките 27 държави стават гарант за тях.
Още: Руснаците атакуват на скутери позиции на "Азов" (ВИДЕО)
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
И третата - разделение има и по желанието да се обвържат евросредствата със спазването на принципите на върховенството на закона. Това е нещо, което разделя Западна от Централна Европа, защото унгарският премиер Виктор Орбан е най-големият противник на тази клауза.
Припомняме, че преговорите започнаха още в петък, 17 юли. Оттогава разговорите преминаха през няколко фази, от общо заседание, през индивидуални срещи, както и в по-разширен формат с домакин германският канцлер Ангела Меркел, която се опитва да открие верния път към намирането на компромис.
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Безспорен е фактът, че Европа е много разделена, коментира в студиото на БНТ Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. Според него става дума за нещо много повече от пари, става дума за способността на ЕС да реагира единно на кризата, да взима решения, става дума за това доколко солидарността ще бъде водещ принцип в дейността на ЕС. Значението на срещата е много по-голямо от разговори за възстановителния фонд.
Съгласието не може да бъде постигнато без взаимни компромиси и от двете страни. Най-често ЕС успява да постигне подобно съгласие, но този път ситуацията е по-трудна, заради многото натрупани кризи и нуждата от нови подходи.
Повечето страни целят укрепване на конструкцията на ЕС, докато Четворката и Финландия е с приоритет цената, обясни Кючуков. България до сега е заявила, че има готовност да поеме средствата. По нито един от спорните въпроси не сме чули българската позиция. Дебатите е водят между други страни.
Непреодолимият въпрос е този за солидарността, смята Тончо Краевски. Ако се погледне дебатът, става ясно, че именно солидарността е един от най-големите проблеми. От едната страна има северен блок от държави, чието "сърце" е Германия. Тези държави имат силен експорт с амбиции извън ЕС и се нуждаят от еврото. Има и южен блок, чиято икономика е фокусирана на континента и вътре в съюза. България е в периферията.
