Украинските наказателни органи забележимо подсилиха борбата срещу корупцията. В началото на февруари започнаха зрелищни обиски и уволнения. Службата за сигурност на Украйна (СБУ) съобщи, че е бил обискиран домът на украинския олигарх Игор Коломойски във връзка с подозрение за злоупотреби в размер на 40 милиарда гривни (към 980 милиона евро) от страна на бившото ръководство на най-голямата украинска компания за нефт и газ „Укрнафта“ и на оператора на системата от магистрални нефтопроводи в Украйна „Укртранснафта“. Коломойски е имал дялове и в двете полудържавни фирми, които през ноември бяха одържавени по силата на военното право.
Обиски и разследвания
Освен това бе обявено, че бивш министър на енергетиката и на въгледобивната промишленост е заподозрян в сключването на договори в полза на фирми, свързани с живеещия от години в Австрия олигарх Дмитро Фирташ. Така държавата била ощетена с 1,5 милиарда гривни (към 35 милиона евро). По данни на украинските медии ставало дума за Игор Насалик.
Обиски от СБУ и от Държавното бюро за разследвания (ДБР) са били извършени и при бившия вътрешен министър Арсен Аваков. Както заявява самият той – мярката била свързана с разследвания за изясняване на катастрофата с хеликоптера край Киев в средата на януари, при която загина ръководството на вътрешното министерство. Следователите се интересували най-вече от договорите за покупка на хеликоптери „Еърбъс“ от ведомството.
Има и сведения за извършени обиски сред представители на киевска строителна фирма, контролирана от депутат в украинския парламент, член на междувременно забранената проруска партия „Опозиционна платформа – за живота“. ДБР е предприело обиски и сред членовете на ръководството на финансовата служба в Киев, разкривайки злоупотреби за милиони.
Вниманието е насочено към министерства, митници и служби
Обиски е имало и при бивши служители на военното министерство. Главната прокуратура съобщи, че началник на отдел в министерството е заподозрян в злоупотреба с особено големи парични суми и измами. Под подозрение е и един бивш заместник-министър във ведомството, за когото се смята, че е възпрепятствал работата на украинската армия в особено тежък за нея момент. От разследванията излиза, че въпросният заподозрян се е застъпвал за сключването на договори за доставка на храни за армията по завишени цени и за закупуването на бронежилетки, каски, облекло и други стоки с ниско качество.
Междувременно правителството уволни почти цялото ръководство на украинските митници и на редица други служби. Украинският президент Зеленски заяви, че е доволен от работата на следователите. „За съжаление в някои области законосъобразността може да се гарантира само чрез едновременната смяна на ръководството и прилагането на институционални промени“, подчерта държавният глава.
Политологът Володимир Фесенко смята, че с демонстративната си борба срещу корупцията президентството удря с един куршум два заека. Според него всички действия неслучайно са били предприети в навечерието на срещата на върха Украйна-ЕС, състояла се на трети февруари в Киев – при положение, че видимите резултати от борбата с корупцията са един от критериите за оценката на европейската интеграция на Украйна. Фесенко казва, че същевременно с тези мерки президентът отвръща на обществените очаквания за санкциониране на корумпираните висши чиновници.
Ще има ли присъди?
Политологът посочва и това, че обиските са били извършени от СБУ и ДБР, които си сътрудничат активно с президентството. За борбата срещу корупцията всъщност отговарят две други структури - Националното антикорупционно бюро и специализираната антикорупционна прокуратура, които би следвало да покажат по-голяма активност. Ръководителят на антикорупционната организация „StateWatch“ Олександър Леменов смята, че обиските е трябвало да демонстрират активната борба на Украйна срещу корупцията. Според него обаче не е ставало дума за случаи, които до доведат до присъди.
Микола Хавронюк от украинския Център за политически и правни реформи е убеден, че извършването на обиските и отправянето на обвинения е добър знак. „За да бъдат ефективни разследванията, има нужда от продължително събиране на доказателства за незаконна дейност. Не е възможно всичко да бъде поръчано за един определен ден – например в навечерието на някоя среща на върха“, казва той. Хавронюк се надява, че президентът Зеленски не би рискувал да подрони доверието на международните партньори с привидна борба срещу корупцията.
Източник: Дойче веле
