Разгромът на руската армия в североизточната украинска област Харков вероятно ще бъде повратна точка в битката на Киев за изхвърляне на руските войски от страната, но може да доведе и до много по-широки последици за Москва. Причината - и други бивши съветски републики виждат, че Кремъл е на границата на възможностите си.
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
"Силата, която излъчва руското знаме, значително намаля, а системата за сигурност в бившето съветско пространство изглежда разбита", казва Лоурънс Бруърс - сътрудник в Чатъм Хаус (Кралския институт за международни отношения), цитиран от "Гардиън".
Тази седмица, докато вниманието беше насочено към Украйна, от другата страна на Черно море, в боевете на границата между Азербайджан и Армения загинаха около 100 военнослужещи. Двете страни се обвиниха взаимно в "провокация".
Анализатори твърдят, че Баку е решил да изпробва ситуацията, докато Русия се бори срещу мощната контраофанзива на Украйна. През трите десетилетия след падането на комунизма Москва традиционно подкрепя Армения в териториалния ѝ спор с Азербайджан.
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)
"Азербайджан се чувства доста уверен в този геополитически момент и особено сега, по време на украинското контранастъпление", казва Том де Ваал - старши научен сътрудник в Карнеги Европа. "Изглежда, че това е абсолютно насочено както към Русия, така и към Армения, подлагайки на изпитание ангажимента на Русия да защитава Армения".
Всичко за войната в Украйна на живо във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Петролният разлив в Керченския пролив е вече 54 километра (ВИДЕО)
Още: Серия от взривове в завод за барут в Казан след атака с дронове (ВИДЕО)
Москва заяви, че е посредничила за прекратяване на огъня във вторник. Двете страни се споразумяха за разполагането на руски мироопазващи сили като част от примирието, което трябва да сложи край на войната, разпалена през 2020 г.
Армения поиска военна подкрепа от Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС) - доминиран от Русия пакт за взаимна отбрана, но Москва не желае да се намесва пряко. "Русия явно се колебае, както защото е силно претоварена в Украйна, така и защото не иска да се кара с Азербайджан в този момент", казва де Ваал.
Отделно от това в сряда сутринта на границата между Киргизстан и Таджикистан избухнаха сблъсъци, при които според местни съобщения е загинал един граничен служител от таджикска страна, а петима други са били ранени.
Още: Жертвите на нападението срещу коледния базар в Магдебург станаха пет
Още: Печен плъх върху руините на Кремъл: Нека Путин проведе дуела си със Запада в Москва
Въпреки че този конкретен инцидент не е пряко свързан с войната в Украйна и въпреки че Русия традиционно има добри отношения и с двете страни, според анализатори нахлуването на Кремъл е променило изцяло баланса на силите в региона. Той от години е бойно поле за руско, китайско и западно влияние.
През януари тази година, когато вълна от протести разтърси Казахстан, руският президент Владимир Путин одобри разполагането на ръководени от Москва сили на ОДКБ в страната. Мисията беше кратка и не доведе до бойни действия, но беше достатъчна, за да подкрепи президентството на Касим-Жомарт Токаев.
След като и казахстанският лидер е задължен на Москва за помощта, руските сили поддържат мира между Армения и Азербайджан, а Кремъл струпва войски на границата с Украйна - Путин изглежда има повече влияние от всякога в бившето съветско пространство. Голяма част от всичко това обаче се разпадна в хода на кървавата "специална военна операция", както Москва нарича войната в Украйна, и особено през последната седмица, когато бързото настъпление на украинците в Харков и Херсон обърка военните планове на Путин.
"Свидетели сме на срив в репутацията на Русия като покровител на сигурността, което се случва както на материално ниво с огромната концентрация на сили в Украйна, така и на субективно равнище, що се отнася до репутацията на руските гаранции за сигурност", казва Бруърс.
Нахлуването на Русия в Украйна шокира целия регион и разтревожи руските съюзници, но и ги окуражи да заемат по-твърда позиция спрямо Москва.
Казахстан, който традиционно е близък съюзник, разгневи мнозина в Кремъл, като се опита да запази неутралитет по отношение на Киев, отказа да признае контролираните от Русия територии в Източна Украйна и обеща да не подпомага усилията на Москва да заобиколи международните санкции. Това накара руснаците да постави под въпрос суверенитета на Казахстан, включително бившия руски министър-председател Дмитрий Медведев, който го нарече "изкуствена държава". По-късно изтри публикацията си.
Междувременно председателят на управляващата партия в Грузия – Иракли Кобахидзе, обяви, че е възможно в страната да се проведе референдум дали Тбилиси да открие „втори фронт“ срещу Русия и така да се включи във войната, подкрепяйки Украйна. Местни анализатори видяха изявлението му по-скоро като ирония, насочена към опозицията. Твърди се, че никой не обсъжда сериозно възможността за такъв референдум.
#Georgia allows the possibility of a referendum on opening a "second front" against #Russia, stated Irakli #Kobakhidze, head of the ruling #Georgian Dream party.
— NEXTA (@nexta_tv) September 14, 2022
He promised that the authorities "will act as the people say." pic.twitter.com/ZvTRES3yJ2
Кобахидзе призна, че украинското правителство разчита на Грузия – високопоставени служители от Киев не крият желанието си в Грузия да се отвори „втори фронт“. Страната беше нападната от Русия през 2008 г. с помощта на отцепилите се региони Южна Осетия и Абхазия. Тогава Москва призна двете „републики“ и разположи военни бази там.
Но докато Казахстан и други страни продължават да се опасяват от дългосрочните заплахи от страна на по-големия си съсед и предполагаем съюзник, има държави, които са готови да се намесят и да запълнят празнината. В сряда китайският президент Си Дзинпин пристигна в Казахстан, което се смята за първото му пътуване в чужбина след началото на пандемията от COVID-19. "Ще продължим решително да подкрепяме Казахстан в защитата на неговата независимост, суверенитет и териториална цялост", каза той в изявление, което изглеждаше отчасти замислено като упрек към Кремъл.
В четвъртък и петък Си Дзинпин и Путин ще присъстват на срещата на върха на държавните глави от Шанхайската организация за сътрудничество в Самарканд, Узбекистан. Очаква се да присъстват още лидерите на Индия и Иран, а срещата ще бъде шанс за Путин да покаже, че все още има големи световни сили, които симпатизират на Русия. Но това е и шанс за страните от региона да подчертаят, че макар Москва да остава силен регионален играч, динамиката на силите се е променила.
В сряда Русия обяви една от опозиционните партии на Таджикистан за терористично движение - ход, на който Москва дълго време се противопоставяше и който ще помогне на диктаторското правителство на страната да екстрадира от Русия всеки гражданин, когото поиска.
Страните от Централна Азия, част от бившия СССР, обаче остават изключително важни за Кремъл. През август украинското разузнаване съобщи, че заради колосалните военни загуби на украинска територия Русия опитва да си осигури наемници от Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.
"Много централноазиатски държави виждат, че Русия се нуждае от тях повече от всякога, и сега се опитват да изстискат колкото се може повече", казва Темур Умаров - сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги".
ОЩЕ: „Ще става все по-зле“: Какви са вариантите пред Путин след поражението на Русия в Украйна
