Нападението е извършено с руска крилата ракета Х-22, съобщи впоследствие областната администрация на Днепропетровск (Днипро), Украйна. При него загинаха 46 души, а 80 други бяха ранени. Десетки хора и до днес живеят с травмата от загубени дом, близки и приятели.
Още: Зеленски: Украйна не се отказва от НАТО
Момичето от новините след трагедията
24-годишната Анастасия Швец е една от оцелелите след нападението в Днепър на 14 януари. В тази трагедия тя губи майка си, баща си, жилището и целия си предишен живот. „Нищо не можем да променим, някак трябва да продължим да живеем“, казва Настя.
В събота, 14 януари, след като обядвали заедно, родителите ѝ останали в кухнята. А самата тя отишла в стаята си, за да си почине преди нощна смяна. "В 10:10 часа, тъкмо бях оставила телефона и се готвех да заспя, чух оглушителен грохот. Беше като при земетресение“, спомня си тя момента на ракетното попадение.
Още: Взрив, експлозия - съдбата на голям руски оръжеен склад в Новочеркаск (ВИДЕО)
Още: След разлива: Мъртви делфини изплуваха в Новоросийск (ВИДЕО)
"Родителите ми бяха в кухнята, а кухня вече нямаше“
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Финландският премиер: Русия е постоянна заплаха за ЕС
Още: След нападението в Казан: Путин се закани с унищожителен отговор
Ракетата разрушила почти до основи един от входовете на девететажната сграда. От апартамента на шестия етаж, където живеела Настя с родителите си, останали само коридорът и част от стаята, където било леглото на Настя. „Започнах да викам родителите си, но кухнята вече я нямаше“, разказва тя.
Момичето пропълзяло до ръба на останките от детската стая и се опитало да извика спасители. Така, както била с боси крака и зовейки за помощ, момичето се вижда и на снимката, която обиколи социалните мрежи. Тогава тя все още се надявала, че родителите ѝ са оцелели. Но на следващия ден телата им били открити сред развалините.
След трагедията Анастасия живее при баба си и леля си. Момичето все още е в отпуск по болест, но се надява скоро да се върне на работа. Признава, че силните шумове, например при отварянето и затварянето на врати или при въздушна тревога, я стряскат. Понякога взима успокоителни.
Още: Нападателят от Магдебург: Незабележим и потаен
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
През септември приятелят на Настя, Владислав, загинал по време на украинското контранастъпление в района на Харков. „Още не съм се примирила с тази загуба, а вече загубих и родителите си“, казва момичето, едва сдържайки сълзите си. „Мъката винаги ще ме придружава. Но трябва да продължа напред, защото иначе ще стане още по-лошо", казва Анастасия.
"Не мислехме за смъртта“
Психоложката Олга Ботвинова живеела със съпруга си Евгений в същата сграда. „Колкото и да изглежда странно, тъкмо в този ден, 14 януари, правехме планове за бъдещето. Просто бяхме в страхотно настроение и въобще не мислехме за смъртта“, казва жената.
Олга смята оцеляването си за истинско чудо, а 14 януари се превръща за нея във втори рожден ден. Чиста случайност е, че в един момент съпругът ѝ я повикал в съседната стая. Тъкмо това я запазило жива, защото 10 минути по-късно ракетата поразила сградата. Когато двамата дошли на себе си след удара, искали да напуснат жилището си на деветия етаж. Но зад вратата на оцелялата стая зеела пропаст. Чак след няколко часа съпрузите били свалени долу.
Донецк, Херсон, Днепър: "За трети път започваме от нулата“
Руската агресия за втори път коренно променя живота на Олга. Тя е от Донецк. През 2014 г., когато започнала войната в Донбас, Олга заминала за Херсон със съпруга си и няколко куфара. След окупацията на този град през пролетта на 2022 г. те отново трябвало да търсят нов дом и се установили в Днепър - във въпросната сграда, която сега е разрушена от руска ракета. На 15 януари, ден след ракетната атака, Олга и Евгений научили, че апартаментът им в Херсон също е разрушен от руски снаряд. „Семейството ни започва от нулата за трети път“, казва Олга с горчива усмивка. „Но все пак останахме живи, има ни, а материалното, мисля, ще дойде с времето.“
Животът след това
И Анастасия, и Олга казват, че не искат да мислят за хората, които са изстреляли ракетата срещу жилищния блок. Олга се опитва да мисли позитивно, за да "не се чувства като жертва през целия си живот" – търси начин как да окаже психологическа помощ и на жертвите от войната.
Анастасия Швец пък казва, че гневът ѝ "не може да върне родителите ѝ". Решила е да дарява всичко, каквото може, за украинската армия – „за да имат нашите момчета възможност да изхвърлят цялата тази измет от нашата земя“.
Източник: Дойче веле
