Бившият френски преговарящ за Брекзит Мишел Барние, който се кандидатира за президент на крайнодесните републиканци, заяви във вторник, че ако бъде избран, ще се стреми да върне задължителната военна служба.
Още: Заподозреният за нападението в Магдебург е с повдигнати обвинения (ВИДЕО)
Барние, който получи признание за стабилното си ръководене на дългите преговори за развода на Великобритания с ЕС, е един от петимата политици, които се състезават да представляват "Републиканците" на изборите през април, предаде АФП.
Барние заяви пред радио "Франс инфо", че ако бъде избран, ще обсъди създаването на шестмесечна "служба за военни, служители по сигурността и гражданска защита" за всички мъже и жени на възраст между 18 и 21 години.
Барние заяви, че подобна служба ще спомогне за засилване на "чувството за принадлежност към нацията" и ще позволи на младите хора от различни социално-икономически среди да се смесват.
Още: Германия се готви за хибридна атака от Русия
Още: По-малко от 10 дни по-късно: Позната руска петролна рафинерия пак гори (ВИДЕО)
"Виждам риск за нашата страна патриотичните чувства да се разпаднат и в крайна сметка да изчезнат", каза Барние.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Албания казва край на ТикТок, но все още не завинаги
Още: Германската полиция разкри подробности за нападението в Магдебург
Когато през август Барние обяви кандидатурата си за президент, му се даваха съвсем малки шансове да се включи в изборите, тъй като бившият еврокомисар се смяташе за твърде технократски човек за съвременните предизборни кампании.
Но с течение на седмиците 70-годишният мъж, определян от поддръжниците си като непоклатим "френски Джо Байдън", се превърна във водещ кандидат на републиканците, въпреки че социологическите проучвания показваха, че няма да премине първия тур на президентските избори.В момента социологическите проучвания показват, че Еманюел Макрон ще победи крайно десен кандидат на втория тур на изборите.
Предложението на Барние за връщане на военната служба бележи последния му опит да привлече консервативните избиратели, които също са се изместили надясно по въпроси, включително имиграцията и исляма.
Още: 36-годишна дама оглави новото исландско правителство (СНИМКА)
Още: Взривове в търговски центрове в Москва, експлозия и в Санкт Петербург (ВИДЕО)
Последните наборни военнослужещи във Франция бяха демобилизирани през 2001 г., след като бившият президент Жак Ширак сложи край на почти стогодишната наборна военна служба.
Връщането на "универсалната национална служба" беше ключов ангажимент на Макрон, който я обяви и за начин за развитие на социалното сближаване.
Но идеята предизвика недоволство в армията, което накара Макрон да избере кратка гражданска служба за тийнейджъри, която стартира пробно през 2019 г.
Манифестът на Барние включва и мораториум върху имиграцията и изненадващ призив към Франция да си върне съдебната независимост от европейските съдилища, заради което той беше обвинен, че се обръщат срещу ЕС.
Барние и четиримата му съперници, сред които ръководителят на северния регион О дьо Франс Ксавие Бертран и ръководителят на Парижкия регион Валери Пекрес, ще проведат четвърти и последен телевизионен дебат на 30 ноември.
Анализаторите твърдят, че изходът от конгреса остава отворен, като другите двама претенденти - депутатът Ерик Кьоти и водещият лекар Филип Жувен - също не са напълно изключени от борбата.
