Бившият френски преговарящ за Брекзит Мишел Барние, който се кандидатира за президент на крайнодесните републиканци, заяви във вторник, че ако бъде избран, ще се стреми да върне задължителната военна служба.
Още: "Денят на свободата" може да се превърне в "Ден на инфлацията": Предупреждение
Още: НА ЖИВО: Кризата в Украйна, 03.04.25 - Къде ще е следващата голяма руска офанзива?
Барние, който получи признание за стабилното си ръководене на дългите преговори за развода на Великобритания с ЕС, е един от петимата политици, които се състезават да представляват "Републиканците" на изборите през април, предаде АФП.
Барние заяви пред радио "Франс инфо", че ако бъде избран, ще обсъди създаването на шестмесечна "служба за военни, служители по сигурността и гражданска защита" за всички мъже и жени на възраст между 18 и 21 години.
Барние заяви, че подобна служба ще спомогне за засилване на "чувството за принадлежност към нацията" и ще позволи на младите хора от различни социално-икономически среди да се смесват.
Още: Русия с масирана атака срещу Харков (ВИДЕО)
Още: На фона на растящия страх от война: Швеция подготвя ядрени бункери за 7 милиона души
"Виждам риск за нашата страна патриотичните чувства да се разпаднат и в крайна сметка да изчезнат", каза Барние.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: "Там заличават идентичността на хората": Къде е затворът, в който е Имамоглу?
Още: Защо напускат работа в Германия? Пет причини за масови оставки
Когато през август Барние обяви кандидатурата си за президент, му се даваха съвсем малки шансове да се включи в изборите, тъй като бившият еврокомисар се смяташе за твърде технократски човек за съвременните предизборни кампании.
Но с течение на седмиците 70-годишният мъж, определян от поддръжниците си като непоклатим "френски Джо Байдън", се превърна във водещ кандидат на републиканците, въпреки че социологическите проучвания показваха, че няма да премине първия тур на президентските избори.В момента социологическите проучвания показват, че Еманюел Макрон ще победи крайно десен кандидат на втория тур на изборите.
Предложението на Барние за връщане на военната служба бележи последния му опит да привлече консервативните избиратели, които също са се изместили надясно по въпроси, включително имиграцията и исляма.
Още: VIP зимнина: Конфитюрът от малини на Меган Маркъл излиза на пазара с цена 14 долара
Още: Кой ще спечели битката за съкровищата на Арктика? Борбата между Китай, САЩ и Русия е с неясен край
Последните наборни военнослужещи във Франция бяха демобилизирани през 2001 г., след като бившият президент Жак Ширак сложи край на почти стогодишната наборна военна служба.
Връщането на "универсалната национална служба" беше ключов ангажимент на Макрон, който я обяви и за начин за развитие на социалното сближаване.
Но идеята предизвика недоволство в армията, което накара Макрон да избере кратка гражданска служба за тийнейджъри, която стартира пробно през 2019 г.
Манифестът на Барние включва и мораториум върху имиграцията и изненадващ призив към Франция да си върне съдебната независимост от европейските съдилища, заради което той беше обвинен, че се обръщат срещу ЕС.
Барние и четиримата му съперници, сред които ръководителят на северния регион О дьо Франс Ксавие Бертран и ръководителят на Парижкия регион Валери Пекрес, ще проведат четвърти и последен телевизионен дебат на 30 ноември.
Анализаторите твърдят, че изходът от конгреса остава отворен, като другите двама претенденти - депутатът Ерик Кьоти и водещият лекар Филип Жувен - също не са напълно изключени от борбата.