Световни лидери сега отбелязват историческата 75-та годишнина на Организацията на Северноатлантическия пакт. Поводът несъмнено ще включва безкрайни размишления върху успехите на НАТО през последните три четвърти век, надминати само от това, което очакваме да бъде безгранично изразяване на вяра в бъдещето на Алианса.
Някои участници със сигурност ще доказват, че НАТО е незаменим и ще говорят с пламенни думи за всички добри неща, които Алиансът ще постигне през следващите 75 години. И разбира се, това потупване по рамото е оправдано. Ако оценим представянето на НАТО от самото му създаване от гледна точка на известната характеристика на неговия raison d'etre (приписван на неговия първи генерален секретар лорд Исмей) - да държи руснаците настрана, американците вътре и германците долу - не може да бъде опровергаван факта, че Алиансът е бил успешен.
Съветската заплаха беше овладяна, Западна Германия беше интегрирана в системата на западния съюз и Съединените щати останаха сериозно ангажирани с европейската сигурност. Още: Глас от НАТО: Русия няма хора и боеприпаси за нова мащабна офанзива в Украйна
Въпреки това, както членът на мозъчния тръст Defense Priorities Дженифър Кавана твърди на онлайн семинар, самият успех на НАТО в постигането още на първоначалните му цели е посял семената на бъдещия си упадък.
Заплахата от Изток
Съветската заплаха, която служеше като обединяваща сила за Алианса, приключи отдавна. Европейските членове на НАТО и Канада, които бяха в екипа, който спечели Студената война, загубиха голяма част от решимостта си да поддържат стабилен военен капацитет и да допринесат своя справедлив дял за колективната отбрана дори след като Русия нахлу в Украйна.
Освен това успехът в "поддържането на германците" имаше непредвидени последици. Демилитаризираната Германия беше от съществено значение за предотвратяването на възраждаща се германска заплаха в Европа след Втората световна война. Това обаче означава също, че една от големите европейски сили ефективно се разоръжава. Но след края на Студената война членството на Германия в НАТО не й даде голям стимул да харчи за отбрана. Тази липса на стабилни военни способности от ключова сила създаде празнина в цялостната отбранителна позиция на европейската част на НАТО, която стана впечатляващо очевидна след руското нахлуване в Украйна. Още: "Украйна ще спре Путин": Байдън откри срещата на НАТО със силна реч (ВИДЕО и СНИМКИ)
И накрая, стратегията за "задържане на американците" доведе до това, че САЩ поемат непропорционален дял от финансовото и военното бреме на НАТО. Докато САЩ исторически са били склонни да играят тази роля, нарастването на новите глобални предизвикателства може да доведе до преоценка на техните приоритети в областта на сигурността. Продължителният дисбаланс в споделянето на тежестта отдавна обтяга отношенията между САЩ и техните европейски съюзници и заплашва да подкопае ангажимента на Америка към НАТО.
Взети заедно, тези предизвикателства хвърлят дълга сянка върху бъдещето на Атлантическия алианс. САЩ, опората на НАТО, се фокусират все повече върху възхода на Китай и сложните предизвикателства пред сигурността на Индо-тихоокеанския регион. Това изместване на фокуса може да доведе до намаляване на американския ангажимент към европейската сигурност, което допълнително да обтегне сплотеността на Алианса.
Тези предизвикателства може да се окажат фатални за НАТО. Но неизбежният крах на Алианса има още по-дълбоки корени - корени, свързани с промяната на полярността през последното десетилетие. Още: CNN: НАТО ще обяви, че пътят на Украйна към Алианса е "необратим"
НАТО беше замислен в двуполюсен свят, за да отговори на реалността на конкуренцията на суперсилите. Твърдата структура на съюза и фокусът върху колективната отбрана бяха много подходящи за възпиране на съветската агресия.
С разпадането на СССР през 1991 г. НАТО се адаптира към новите реалности на така наречения еднополюсен свят. Липсата на основен конкурент позволи на САЩ да запазят доминиращата си позиция в Алианса, а НАТО се превърна в инструмент на американското надмощие.
Еднополюсният свят обаче окончателно отмина и ние навлязохме в нова геополитическа ера, дефинирана основно от многополярността. Възходът на Китай, възраждащата се Русия, по-настоятелната Индия и напредъкът на други регионални сили създадоха по-сложна, хаотична и конкурентна среда за сигурност.
Проблемите
Ето какъв е проблемът за НАТО: Адаптирането на Алианса към новата многополюсна реалност – реконструирането и пренасочването му така, че да е подходящ за целта в един "небалансиран многополюсен свят" – вероятно ще се окаже невъзможно и със сигурност не си струва инвестицията на време, пари и енергия, която ще изисква. Защо? Защото твърдият, базиран на консенсус процес за вземане на решения от НАТО, предназначен за свят с единствена заплаха, не е подходящ за бързата, динамична среда на един многополюсен свят. Възходът на нови сили с конкуриращи се интереси затруднява постигането на консенсус по редица въпроси, свързани със сигурността. Фокусът върху колективната защита срещу един-единствен противник вече не отразява различните заплахи, пред които е изправен Алиансът.
Вече е необходим по-различен подход. За разлика от закостенелите структури на официалните съюзи, гъвкавите работни партньорства по конкретни въпроси предлагат по-големи обещания. Такива партньорства биха позволили на САЩ да запазят свободата за маневриране и да изградят ad hoc коалиции, пригодени за справяне с възникващи заплахи. Примери като AUKUS, Quad и различни регионални организации за сигурност демонстрират потенциала на държавите, които пъргаво се обединяват около споделени интереси по конкретни въпроси. Още: Глас от НАТО: Русия няма хора и боеприпаси за нова мащабна офанзива в Украйна
Докато установените съюзи може да запазят маргинална роля в този нов световен ред, тяхното значение вероятно ще намалее. Въпросът за САЩ и техните европейски съюзници не е дали НАТО може да бъде спасен, а дали това се налага да стане.
Ресурсите, посветени в момента за поддържането на тромавата структура на съюза, биха могли да бъдат изразходвани по-добре за изграждане на по-гъвкава и по-отзивчива архитектура за сигурност за предизвикателствата на 21-ви век. Това може да включва по-модулен подход към сътрудничеството в областта на сигурността, като различните държави поемат водеща роля по различни въпроси въз основа на техните възможности и интереси.
Всичко това означава ли, че след 5 години няма да празнуваме 80-та годишнина на НАТО?. Означава ли това, че е още по-малко вероятно да празнуваме стогодишнината на Алианса през 2049 г.?
Автор: Андрю Латъм, за The Hill
Превод: Ганчо Каменарски
