На 13 юни руският диктатор Владимир Путин събра военните кореспонденти, изпратени на фронта, за разговор и новината бе отразена от руските и световни медии. Въпреки че отделните пасажи от речта на Путин вече са анализирани до най-малкия детайл, ето какво иска да добави от своя страна руският политик и общественик Алфред Кох, който си задава въпроса защо бе нужно да се канят кореспондентите, които от първо лице най-добре знаят какво се случва на фронта, ако после не им се дава възможност да кажат нещо, а през цялото време са принудени да слушат "купищата словесни боклуци, смесица от лъжи, лицемерие, глупост и самоизобличения", на руския президент. Припомняме монолога на Путин от срещата: Путин: Ако Украйна продължи да ни обстрелва, ще мислим как да се защитим (ВИДЕО)
Путин напълно загуби усещането си за реалност и заприлича на Хрушчов, който обясняваше на металурзите как се топи стоманата, а на овчарите как се пасат овцете. Е, наистина: какъв е смисълът да каниш хората от фронта, за да им разкажеш... как стоят нещата на фронта?, пита се анализаторът. Публикуваме поста му от канала му в Telegram почти без съкращения:
"Каквото и да мислите за руските кореспонденти, факт е, че те познават ситуацията на фронта по-добре от Путин. Но Путин вече е станал толкова уверен в собствената си абсолютна и неограничена компетентност, че скоро ще казва на птиците как да летят и на рибите как да плуват. Затова той излива и излива своя делириум, но вече никой не го взима на сериозно. Всички негови съмишленици разбраха, че е безсмислено да чакат някакво разумно решение от него, той е напълно завладян от някакви измамни идеи и хоризонтът му е сведен до нивото на приказлив таксиметров шофьор, който не е в състояние да намери изход от задънената улица, в която е закарал всички.
Затова те вече не се обръщат към него за решение, защото знаят: той или ще го избегне, или ще вземе решение, което е очевидна глупост. Затова те се опитват да разрешат проблемите без него и това работи.
ОЩЕ: Путин обеща да изпрати писмо на войниците на фронта заедно с детски картички
(...) И все по-малко са телефонните обаждания до Путин, все по-малко хора има в чакалнята, по-малко срещи, по-малко писма... Изведнъж той се оказва сам в продължение на часове. Тишина... Може да чуе как бръмчи мухата в стаята. Телефонът мълчи. Всички бележки от вчера са прочетени, но нови няма. Какво друго имам в графика си за днес? Обяд! А след това? Друго нищо...
"Съберете ми военните кореспонденти, искам да ги чуя! Нека ми разкажат истината от окопите!" Събраха му военните кореспонденти. А той като отвори уста и забрави да я затвори. През цялото време говореше сам. (...) Логорея...."
"С безкрайното си дърдорене сега Путин заглушава собствения си вътрешен глас, който му казва: "Вова, ти си труп". (...) И той жадно се хваща за всеки, който се обърне към него. И му говори, говори, говори непрестанно. А хората знаят, че всичко това е безинтересно, глупаво и невежо старческо словоблудство. Затова се старят да го избягват и по-малко да се мяркат пред очите му.
А на него все по-ценен му е онзи, който му се връзва в редките случаи. И Путин започва да му говори, говори, говори. И през цялото време обяснява все едно и също - че той не е виновен за нищо, виновни са украинците, НАТО, американците. Той просто е бил принуден, не е нападнал, просто е трябвало... И вече всички бягат от него като от досадна муха. Всеки си има свой план как да отърве собствения си задник. А досадният старец отново и отново иска внимание. Искал военните кореспонденти. Що за каприз, за какво са му? Няма значение, съберете му военните кореспонденти! Дотегна ни от него!"
ОЩЕ: Планира ли Путин удари по критична инфраструктура на Великобритания?
Събраха му военните кореспонденти - ето, искахте да дойдат. Да, благодаря Ви. Какво исках да им кажа. Ах, да... Виждате ли, аз не съм виновен за нищо. Това бяха НАТО, Белият дом, капан, нацистите, бяхме притиснати до стената, осем години удряха по Донбас, чупим "Леопардите" като орехи, не сме отстъпили нито на милиметър, увеличихме производството на оръжия три пъти... (и той разправя всичко това на хора, които току-що са се върнали от окопите и са съвсем наясно как точно "чупят" "Леопардите", колко в действителност са отстъпили и как всъщност стоят нещата на фронта с боеприпасите и бронираната техника)."
"Историята се повтаря два пъти: първо като трагедия, а след това като фарс." Тази мисъл на Хегел най-добре описва състоянието на днешния Путин. Алберт Шпеер пише в мемоарите си, че Хитлер, няколко дни преди самоубийството си, изпаднал в прострация и с часове седял пред макета на новия Берлин, който искал да построи на мястото на стария. Мълчаливо се взирал в него, наклонил глава, мислено обхождал улиците му, разглеждал огромните дворци и мемориали и се губел в света на своите фантазии...
ОЩЕ: Пригожин пак предизвика открито Путин - за договорите на наемниците
Краят на Путин прилича на някаква оперета. Той все повече заприличва на Паниковски (герой от романа на Илф и Петров "Златният телец") преди смъртта си. Говори, говори, говори... Безспирно говори някакви безсмислени глупости... (...)
И няма смелостта да се изправи пред истината и да си пусне куршум в челото."
И може би така е по-добре, заключава Алфред Кох, защото при това положение "той ще седне на подсъдимата скамейка".
