Много хора искат да се хранят здравословно. Така че няма нищо чудно, че производителите на хранителни продукти снабдяват своите стоки с най-различни указания и символи, които да убедят клиентите, че са направили най-здравословния избор.
Същевременно обаче броят на хората с наднормено тегло и с обусловени от начина на хранене болести като диабет тип 2 или заболявания на кръвообръщението продължават да се увеличават в световен мащаб, и то предимно в индустриалните държави. Тоест там, където рафтовете на супермаркетите са пълни и нито едно желание не остава неизпълнено.
В такъв случай достоверни ли са данните по опаковките или подвеждат? "Еднозначен отговор няма", казва Даниел Веферс, професор по химия на хранителните продукти в университета "Мартин Лутер" в Хале.
"Био" не значи непременно по-здравословно
Добрата новина е, че там, където пише "био", наистина става дума за "био". То се отнася до начина на отглеждане и на производство, но тези продукти обичайно се свързват не само с устойчивото развитие и опазването на природата, а и със здравословното хранене. Това обаче не може да се каже толкова лесно, отбелязва Веферс.
Да вземем за пример захарта: т.нар. нерафинирана (кафява) захар, която често се внася от далечни страни и често е определяна като "био", изглежда на някои потребители по-здравословна от обичайната бяла захар. Но по химически състав двата продукта почти не се различават, посочва Даниел Веферс. Тоест даден продукт не е по презумпция по-здравословен, щом на него пише "био".
Силата на изображенията
Ако на кутията с мляко е изобразена крава, която пасе на зелена полянка, или пък на опаковката на даден плодов десерт се виждат зрели ягоди, те някак ни внушават, че сме направили правилния избор с покупката: кравата се радва на хубав живот, а десертът е пълен с витамини.
"Ако обаче се вгледате в съставките на десерта, ще видите, че той съдържа само някой и друг процент от апетитните плодове", посочва Веферс.
Принципно съставките, представени на пъстрите опаковки, трябва и да се съдържат в продукта. Но изображението не носи сведения за това какъв е техният дял в съдържанието.
Последователността на изброените съставки е важна
Експертът по храните изтъква, че при изброяването на съставките най-отгоре трябва да бъде вписана тази, която е в най-голямо количество. Освен това – един и същи продукт може да се явява под различни имена: лактозата и фруктозата също са видове захар.
Колкото по-дълъг е списъкът на съставките, толкова по-трудно може да се ориентира в него един непрофесионалист, особено ако са използвани сложни наименования за добавките и т.нар. Е-та – стабилизатори, оцветители и др. "Те не означават непременно, че продуктът не е добър, включително поради това, че повечето присъстват в относително малки количества", обяснява Веферс. Експертът например не разбира неприязънта към добавки като глутамата и посочва, че той присъства в много хранителни продукти по съвсем естествен път – например един процент от него се съдържа в пармезана.
Ключовата роля на хранителните вещества
Независимо с какви красиви картинки и с какви уверения като "без добавена захар", "био" или "100 процента натурален сок" са снабдени продуктите, "най-добрата информация осигурява таблицата с хранителните вещества", казва Даниел Веферс.
Там например е посочено какво е съдържанието на захар в 100 грама или милилитра, като данните включват всички видове захар, които се съдържат в продукта, т.е. и захарта от съставки като плодове или захарни сиропи и концентрати, чието захарно съдържание не може да се идентифицира от списъка със съставките.
Освен това таблицата информира колко калории се съдържат в сто грама от продукта. И ако някой дълго време приема твърде много калории, това неизбежно ще се отрази на теглото му и може да доведе до някое от споменатите по-горе оплаквания.
Дори да отказва да обобщава, Даниел Веферс казва за храните следното: "Ако делът на баластните вещества в някой продукт е висок, това е принципно много добре". Но много от баластните вещества се намират най-вече в храните, които стигат до нас без картинки и без списък на съставките – зеленчуците.
Източник: Дойче веле
