"В скандинавските държави нещата изглеждат по този начин - при най-малкия случай, в които детето не се чувства добре, то трябва да бъде изведено. Впоследствие се дава за осиновяване, защото се отдалечава от биологичното семейството. С оглед на защитата с право на семеен живот компетентният съд в Страсбург има 4-5 висящи дела." Това обясни адвокат Йорданка Бекирска.
По думите ѝ, ако майката, чието дете е отнето води много дела и не възприема това, което държавата е решила - също не изглежда добре. Бекирска уточни, че сигналът може да бъде подаден анонимно.
Посланикът ни в Норвегия Румяна Митрева обясни, че ако се докаже отнемането на българските паспорти на децата, "ние ще реагираме". Митрева допълни, че основната информация, която има, е от репортажите, тъй като властите се позовават на конфиденционалността на информацията.
"Хората рядко са запознати с правата си и се обаждат само когато вече има съдебно решение. В социалните мрежи на българите много се говори и това показва солидарност, но същевременно считам, че нецензурни определения спрямо норвежката страна не са удачни. Всеки има нужда от подкрепа, когато е в беда, но има някакви граници, които не бива да се преминават", допълни още Митрева пред bTV.
Според психолога Ина Антонова Норвегия е държавата на фьордите и педофилите. Тя попита дали тези мерки касаят местните жители, защото основно се взимат децата на чужди граждани. Има обезлюдени райони, в които държавата не осъществява контрол: "Получаваме едно поколение, което израства неспособно да изгражда лични отношения и да възпитава деца, няма как да бъде пълноценен гражданин", категорична беше Антонова.
Председателят на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев обясни, че българите трябва да знаят, че само ако се развикат на детето има риск то да бъде отнето, дори да не е техен гражданин.
"Можеше да има реакция по време на делото, сега трябва да се търсят други механизми, които обаче са много сложни. 1% не е малък процент, това е едно дете на сто", допълни още Харалампиев.
