Европейският съюз не възнамерява да спре военната си подкрепа за Украйна въпреки искането на руския диктатор Владимир Путин всякаква оръжейна помощ към Киев да спре, за да има 30-дневно примирие. Това ще бъде потвърдено днес от евролидерите, събрали се на Европейския съвет в Брюксел. Всъщност не всички може да се присъединят към позицията - унгарският премиер Виктор Орбан вече обяви, че няма да подкрепи частта от заключенията на срещата на върха, посветена на Киев. Така тя трябва да мине отново с гласовете на 26 вместо на 27 държави членки.
Искането за замразяване на изпращането на оръжия за Украйна е „неприемливо“, смята топ дипломатът на ЕС Кая Калас. Тя обаче трябва да се съобрази с отхвърлянето на собствения ѝ план за предоставяне на 40 милиарда евро военна помощ за армията на Володимир Зеленски през 2025 година.
Все пак отделни държави ще допринасят: Орбан не успя да спре ЕС: Потоци от оръжия за милиарди евро потичат към Украйна (ВИДЕО).
От 40 милиарда евро останаха само 5 млрд.
След съпротивата, която се появи още в понеделник от страна на външните министри - особено от Италия, Франция, Испания и Португалия - върховният представител по външната политика Калас беше принудена да преработи плана си и драстично да намали сумите в него.
„Страните, които са най-отдалечени (от Русия, бел. ред.), не виждат толкова силно заплахата, но заплахата е налице“, заяви Кая Калас вчера, 19 март.
Снимка: Getty Images
В последните чернови на документа ѝ е изчезнало споменаването на детайла за разпределяне на вноските - първоначално те трябваше да се разпределят пропорционално спрямо брутния национален доход на съответните страни. В документа, който ще бъде одобрен от лидерите днес, е добавено, че става дума за проект „на доброволна основа“, предава от Брюксел кореспондентът на италианското издание La Stampa.
Още: До 1 трилион евро за отбрана: Германия с първа стъпка към мегаплан за превъоръжаване (ВИДЕО)
Нещо повече - от първоначалните 40 милиарда в плана вече са останали само 5 милиарда евро, което е приблизително стойността на голямокалибрените боеприпаси, от които Украйна се нуждае и които според Калас трябва да бъдат доставени спешно.
Първият дипломат на ЕС вече призна, че големите страни от блока се противопоставят на плана ѝ да предостави военна помощ на Украйна в размер на 40 млрд. евро през тази година. „Знаем също така, че в повечето европейски страни наистина има притеснения, свързани с бюджетните дефицити, и там са проблемите“, каза тя пред репортери на път за Европейския съвет.
В това число влизат Франция и Италия, които се противопоставят на предложението на Калас да се обвърже военната помощ за Украйна с размера на икономиката на дадена страна. Намеквайки за отпора, тя заяви, че непосредствената цел е да се договори по-ограничен план за предоставяне на 2 млн. снаряда на стойност 5 млрд. евро. „Реалистичният план би бил 5 млрд. за боеприпасите и точно върху това работим в момента“, каза бившият естонски премиер, цитирана от Politico.
Още: Унгария без право на глас в ЕС? Фицо брани Орбан от евролидерите
Инициатива ЕС да приеме по-бързо Украйна
„Подкрепяме Украйна от първия ден и ще продължим да я подкрепяме сега, в бъдещите преговори и особено в мирно време, когато Украйна ще бъде държава членка на Европейския съюз“, увери председателят на Европейския съвет Антониу Коща.
В тази връзка няколко държави предупредиха, че Европейският съюз трябва спешно да изготви ясна пътна карта за пълноправно членство на Украйна в блока на фона на нарастващите опасения, че Унгария се опитва да подкопае шансовете на Киев. В съвместно писмо, получено и цитирано от Politico, висши дипломати от Швеция, Финландия, Дания, Латвия, Литва и Естония призоваха Брюксел да даде отговор "как решително да се ускори процесът на присъединяване на Украйна“.
Още: Планът на Европа до 2030: Брюксел иска да закупи оръжия за целия ЕС (ВИДЕО)
Снимка: Facebook, Володимир Зеленски
„Потвърждавайки пълната и недвусмислена ангажираност с перспективата за членство на Украйна в ЕС, ние призоваваме за ускоряване на процеса на присъединяване“, се казва в посланието. „Дойде време за амбициозни и ефективни решения в това отношение".
Макар че председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен публично предложи Украйна да се присъедини към блока до 2030 г., сега подписалите се официални лица искат да се предприемат действия, за да се гарантира, че това действително ще се случи. „Украйна показа забележителен напредък в реформите", посочват съюзниците на Киев. Страната трябваше да постигне мащабни политически, икономически и политически цели, като същевременно се бореше да защити територията си, критичната инфраструктура и цивилното население от руски атаки, а и все още продължава да го прави.
Още: Пострадали след руски ракетни атаки, Украйна отвърна с дронове по Воронежка област (ВИДЕО)
Литовският президент Гитанас Науседа например директно поиска ЕС да обяви краен срок за членство на Украйна - 1 януари 2030 г.
🇱🇹 Lithuanian President Nauseda suggested to set a date for Ukraine’s accession to the EU: January First, 2030
— NEXTA (@nexta_tv) March 20, 2025
He also stated: "As in 1938, we face a critical choice: allow the aggressor to escalate violence or stop it. We must disable the evil's ability to intimidate us by… pic.twitter.com/egXZahtgeM
В същото време писмото предупреждава, че процесът на разширяване трябва да бъде „предвидим и основан на собствените заслуги“. "Двустранните въпроси, които противоречат на общите стратегически интереси на Съюза, не трябва да се използват за блокиране на напредъка, а да се решават чрез добросъвестен диалог", четем в писмото.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан последователно се противопоставя на приемането на Украйна в блока, а неговите дипломати в Брюксел непрекъснато повдигат възражения по време на преговорите.
Съюзниците осъждат Путин
„Непоколебима“ е и подкрепата за Украйна и на Обединеното кралство, според министър-председателя Киър Стармър, докато германският министър на отбраната Борис Писториус отхвърли постигнатото от Владимир Путин и Доналд Тръмп споразумение с думите, че "то не струва нищо". Всъщност сделка няма, а само думи - нито примирието е официализирано, нито са уточнени конкретните детайли за спиране на удари по енергийната инфраструктура и за прекратяване на огъня в Черно море.
Превъоръжаването на Европа - има недоволни
Междувременно Урсула фон дер Лайен потвърди готовността си да подкрепи Украйна и днес ще представи на лидерите своята Бяла книга за отбраната, която съдържа и подробностите за плана ReArm Europe - мащабното превъоръжаване на Европа. Целта му е финансиране на увеличаването на военните разходи и определяне на условията за благоприятстване на съвместните обществени поръчки между държавите членки. Търси се и осигуряване на бърза писта за европейската военна промишленост, като за целта ще има 150 милиарда евро заеми.
Още: Бяла книга за отбраната на ЕС: Какво стои зад 800-те млрд. евро?
Междувременно Канада, обезпокоена от новия курс в САЩ, е в напреднали преговори с ЕС за участие в изграждането на европейски изтребители и друго военно оборудване в своите промишлени предприятия.
Много лидери обаче продължават да са недоволни от плана на Комисията и ще поискат „да продължи работата по съответните варианти за финансиране“. Това означава следното: към настоящия момент планът, предложен от Фон дер Лайен, се финансира изключително чрез национален публичен дълг (при всички случаи ще трябва да се изплащат заеми при облекчени условия) и поради това, според страните с по-малки бюджетни резерви като Италия, Франция и Испания, представените инструменти са недостатъчни.
Снимка: Getty Images
Друг нюанс е, че испанският премиер Педро Санчес иска да се разшири определението за отбрана, така че то да включва и заплахите, свързани с изменението на климата и с киберсигурността. Комисията вече е отхвърлила това предложение, пише Politico.
В навечерието на днешната среща на върха Европейската комисия даде "зелена светлина" за разхлабване на фискалните правила, за да позволи на държавите да харчат за отбрана, но това, което казва Санчес, не е "отбрана", посочват от Брюксел. Не може "всичко изведнъж да се превърне в отбрана“, заяви комисарят по икономиката Валдис Домбровскис.
Още: От Брюксел премиерът поиска България да е нетен износител на оръжия
Нидерландският министър-председател Дик Схоф подчерта, че отбраната е от национална компетентност, но заяви, че има възможност страните от ЕС да работят заедно. Трябва да се работи включително с Обединеното кралство, Канада, Турция и други държави в подкрепа на Украйна срещу руската агресия, допълни той.
Лидерът на Нидерландия не планира да възпрепятства плановете за разходи за отбрана, но заяви, че „устойчивият дълг и финансовото здраве са важни“. Той отново подчерта, че страната му отдавна се противопоставя на еврооблигациите.
