В нощта на 14-ти и ранната сутрин на 15 април 1912 г. един кораб остава завинаги в историята.
RMS Titanic, най-големият и най-величественият пътнически кораб, построен някога, извършва първото си пътуване от Саутхемптън, Англия, до Ню Йорк, САЩ, когато се сблъсква с айсберг в ледените води на Северния Атлантик. При потъването му загиват 1500 души. Вестниците от онова време са пълни с истории за герои, но също и за злодеи, които уж допринесли за трагедията, съобщава БГНЕС.
Преди време историкът Пол Лоудън-Браун анализира за Би Би Си пет от митовете, които продължават да съществуват за прочутото корабокрушение.
1. "Непотопяемият" кораб
Веднага след като водите покриват „Титаник“ в ранната сутрин на 15 април 1912 г., се раждат митовете за неговия дизайн, конструкция и плаването на океанския кораб.
Както всички популярни истории, разбирането ни за това, което наистина се е случило, е помрачено от начина, по който се разказва за бедствието през годините.
Носи се мълва, че строителите, корабостроителниците „Harland & Wolff“ в Белфаст и собственикът на Титаник, корабоплавателната компания „White Star Line“, твърдели, че е "непотопяем".
Но всъщност, те казват, че корабът е „практически непотопяем“, тоест „почти“. Със сигурност е било не особено удачно изявление, което е преследвало както строителя, така и собственика в продължение на години.
Когато започва да работи през 1912 г., Титаник не е нито най-добрият, нито най-технически напредналият за времето си. Да бъде най-великият, което рядко показва, че нещо е по-добро, е единственият рекорд, който държи.
Масивният кораб и неговият брат, "Олимпик", са проектирани да се конкурират с океанските кораби „Лузитания“ и „Мавритания“, които са въведени в експлоатация през 1907 г. за конкурентната корабоплавателна компания „Cunard Line“.
Те са проектирани и построени, за да чупят рекорди и двата са печелили „Синята лента“ в определени моменти в кариерата си, наградата за най-бързо презокеанско преминаване.
Вместо това „Титаник“ и „Олимпик“ трябва да бъдат описани като самолетите Jumbo Boeing 747 на своето време.
Като гиганти, пътуващи с умерена скорост и с достатъчно място за големи товари, те представляват голяма търговска заплаха за по-малките и по-скъпи за експлоатация кораби на „Cunard“.
2. Ахилесовата му пета
Създаването на кораби с такъв размер било предизвикателство. Знаейки това, „Harland & Wolff“ приемат доказани и следователно надеждни методи за изграждането на „Титаник“.
По този начин те не рискуват при избора на двигатели и залагат на по-голяма версия на вече експериментално използваните през 1909 г. с „Лаурентик“, друг от корабите на корабната компания „White Star Line“.
Корпусът и палубата на Титаник също са разширени версии на проекти, които са били прецизирани в продължение на няколко десетилетия. А кърмата му е точно копие на тази на ветроходен кораб от 18 век, но от кована стомана: отличен пример за липсата на техническо развитие.
В сравнение с конструкцията на кормилото на корабите „Cunard Line“, тази на „Титаник“ е значително по-малка.
Те не вземат предвид мащаба на кораба и малко се замислят как с неговите 260 метра дължина може да се обърне при извънредна ситуация или да избегне сблъсък с айсберг. Това е ахилесовата пета на „Титаник“.
3. Пътувал е с висока скорост
По замисъл „Титаник“ никога не би се състезавал по скорост или маневреност с корабите на „Cunard“, но това няма значение. „White Star Line“. отдавна не обръща внимание на това.
И все пак, често се чува, че „Титаник“ се опитва да постави рекорд в първото си пътуване, опитвайки се да стигне до Ню Йорк предсрочно.
Но това не е вярно!
Не всички котли на „Титаник“ са запалени и освен това той плава по южния път, най-дългият през Атлантическия океан, именно за да избегне айсбергите, което не успява да стори.
Но дори ако всички котли бяха в експлоатация, максималната скорост, която кораба може да достигне е 21 възела, далеч от 26 възела, редовно регистрирани от „Cunard Line“.
"Титаник" не се опитва да премине с пълна скорост поради риск от потенциална повреда на двигателя и пътниците му биха се чувствали неудобно да пристигат ден преди резервацията им за хотел или влак в Ню Йорк.
4. Страхливостта на шефа
Дж. Брус Исмай, президент и управляващ директор на „White Star Line“ е пътник на кораба. Митовете, които го заобикалят, са много, но почти всички се фокусират върху това да го маркират като страхливец за бягството от потъващия кораб, докато други пътници, особено жени и деца, са оставени на произвола на съдбата.
Но в действителност Исмай съдейства за качването и спускането на няколко спасителни лодки и се представя по-добре от много от екипажа и пътниците. Той се качва в една от лодките, когато наблизо няма други пътници, които да се спасят.
В разследването си за случилото се свидетели твърдят, че му е било наредено да влезе в спасителната лодка. В разследването си съдия Джон Чарлз Бигъм каза: "Ако не беше излязъл, той просто щеше да добави още един, своя, към броя на загубените животи". Вината на Исмай е, че е оцелял и като следствие е осъден от моралния кодекс на американската преса.
Той е осъден от общественото мнение в САЩ, но когато се връща във Великобритания е аплодиран, докато слиза по мостика в Ливърпул. Британската преса се отнася към епизода по много по-малко критичен начин.
Във второ, по-сериозно обвинение се твърди, че Исмай е наредил на капитан Едуард Дж. Смит, командирът на „Титаник“, да „извърши рекордно пътуване“, което косвено е причинило сблъсъка с айсберга.
Едва ли опитен морски капитан като Смит, при последното си пътуване преди пенсиониране и най-високоплатеният командир от търговския флот, би отстъпил на Исмай по въпросите на корабоплаването.
Никакви твърди доказателства никога не са излизали наяве в това отношение и освен разговори с различните ръководители на отдели на кораба, във всичко друго той се е държал като много други пътници. Не е обаче това образът, който е останал за него.
5. Геройството на капитан Смит
Популярната преса разказва как някои загиват като герои в корабокрушението. Капитан Смит се помни точно така. И все още е парадоксално, че човекът, пряко отговорен за трагедията на „Титаник“, се помни по този начин, докато Исмай, който се опитва да спаси животи според доказателствата, влезе в историята като страхливец.
Смит обаче проваля пътниците и екипажа на „Титаник“. Той игнорира предупрежденията за обледеняване, не успява да намали скоростта, когато е информиран за опасност по пътя и позволява на спасителните лодки да плават частично пълни, добавяйки ненужно поне 500 имена в списъка на загиналите.
Но кой всъщност е виновен за трагедията?
Търговският съвет на британското правителство позволява на „Титаник“ да плава без достатъчно спасителни лодки. Правителството просто не е запознато с напредъка в морското инженерство и установеният от него регламент, който гласи, че на кораби с до 10 000 бруто регистър тона (tbr) трябва да има 16 спасителни лодки.
Титаникът разполага с 46 329 тбр и е проектиран да побере 3511 пътници, освен екипажа. Но има спасителни лодки само за 962 души. Всъщност, „White Star“ добавя четири допълнителни сгъваеми лодки, увеличавайки капацитета до 1178.
И ако Смит не се беше провалил в ангажимента си, тези лодки щяха да бъдат запълнени. Първата, който отплава, прави това с 12 души от 40-те, които може да вземе на борда. По този начин „Титаник“ стои като паметник на прекомерната увереност в технологиите и напомняне за това колко слаби сме в лицето на природните сили.
Но това трябва да бъде и спомен за епохата, в която милиони емигранти предприемат пътуването през Атлантическия океан в търсене на нов живот, в нов свят, паметник на уникално събитие в историята.
