Няма нищо по-страшно от това да преведеш Иван Вазов на български език. Това заяви пред БГНЕС литературният критик проф. Кирил Топалов.
В ново издание на романа „Под Игото“ са заменени 6000 думи и изречения. Архаичните думи са „преведени“ на съвременен български език, за да бъдат разбрани от младите читатели.
Поне такова е обяснението на Нели Стефанова. Така „Чемшир“ става вечно зелено дърво, “чучурче” – чешма, “глъчка” – гласове и “ятаган” – сабя. Преводът за часове разбуни духовете в социалните мрежи и предизвика гняв и възмущения.
„Това е кощунство да „преведеш“ Вазов, създателят, съхранителят на нашия език от български на български. По-страшно нещо от това не познавам. Защото, когато ние употребяваме думата усет, не знаем, че тя е създадена от Вазов, или думаха хижа, или думата часовник. И още десетки думи от нашия нов български език, които са създадени от дядо Вазов“, изрази възмущението си преподавателят в СУ „Св. Климент Охридски“ и литературен критик проф. Кирил Топалов. Според него е по-приемливо на учениците да им бъде обяснено какво означават тези думи.
„Произведението на Вазов е част от културната ни памет. Имаме много турцизми в езика – един по един те отпадат, но не са малко и днес. Те съществуват и в именната система. Например, моето име е турско. Топалов означава „ранен в крака, окуцял в битка“. Но това не означава, че трябва да се откажа от него. Да преведеш Вазов на новобългарски, съвременен език, по-голямо кощунство от това няма“, категоричен е проф. Топалов.
Ученият дава пример с гърците, които имат Пападиамантис, и с италианците, които имат Манцони с романа “Годениците“, съдържащ много стари италиански думи. И двамата имат същото значение за литературите на тези две страни, каквото Вазов има за нашата. „На ум не му минава на никого в Италия да смени езика на Манцони със съвременния италиански език. Как й е хрумнало на тази жена, просто не зная. Това е наистина голямо падение“, подчерта проф. Топалов.
Той не изключи, че и други класици на българската литература могат да последват съдбата на Вазов и да бъдат „преведени“. Сред тях са Христо Ботев, Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови.
Писателят Здравка Евтимова също недоумява как е възможно някой да посегне на текстовете и дава пример с великия Шекспир, чийто език също съдържа много архаични думи, но никой не се опитва да го преведе. Според нея най-добре би било, ако всяка архаична дума се поставя в края на страницата под линия или в речник в края на книгата.
„Намеса в текста на Шекспир би било повод за въстание на всички англоговорящи, за които английският е роден език. Езикът на Шекспир е силно архаизиран, не само лексиката, но и граматиката. Правя този паралел не случайно. В езика на Вазов също има думи и изрази, които са силно архаизирани. Трябва да подходим умно към Вазов. Противник съм на всякаква намеса в негови текстове, против всякаква редакция на негови текстове. Умното би било под линия да се обясни на съвременниците смисъла на архаичните думи“, заяви Здравка Евтимова.
Според преподавателя в СУ „Св. Климент Охридски“ Владислав Миланов децата не трябва да бъдат подценявани. „Българските учители знаят какво е Вазов за българската литература и не е нужно да улесняваме децата и да ги подценяваме по този начин. В оригиналния текст се пази духа на епохата. Будните и интелигентни деца няма да се затруднят. Те знаят къде да потърсят и да разчетат дадена дума”, заяви той.
