По случай първия учебен ден, решихме с носталгия да си припомним култовите фрази, които всички сме чували в класната стая. Всеки ученик поне веднъж е настръхвал, когато чуе думите "Извадете по един лист...", но за наше учудване, репликите, от които едно време ни побиваха тръпки, днес сякаш отекват в съзнанието ни с умиление и топъл спомен за отминалите училищни години, когато всички проблеми започваха и свършваха с биенето на звънеца.
Клас стани, клас мирно!"
Още не отворили очи, с първия звънец ни посрещаха дежурните ученици, които прилежно бяха изчистили дъската и ни строяваха с репликата "Клас стани, клас мирно!", когато влезе учителя. С началото на учебните занятия започваше и трепетното очакване на междучасието, което обаче не винаги започваше със звънец за края на часа, защото
"Звънецът е за учителя и часът приключва, когато аз кажа!"
И ако все пак успявахме да се доберем до 10-те минути желана свобода извън класната стая, най-често чувахме дежурния учител да се провиква през 30 секунди
"Без тичане по коридорите!",
което, разбира се, никога не спираше никого да тича по коридорите.
Докато стигнем до третия час, вече със сигурност бяхме достатъчно будни, че да се намери някой да развали дисциплината. Обсъждахме съучениците, учителите, живота и доста често се смеехме на глупостите, които раждаха главите ни. Никоя шега обаче не е пълноценна, ако учителя не се обърнеше към нас с думите
"Кажете кое е толкова смешно, че и ние да се посмеем".
Ако от тази реплика не бяхме достатъчно засрамени, следващото в сценария беше
"Отивайте при директора да му обясните какво толкова ви забавлява".
Дойдеше ли време за изпитване, всички се надяваха датата да не съвпада с номера им в клас, защото
"Днес е 20-то число, 20-ти номер да излезе на дъската"
определено беше като фраза от филм на ужасите, но нищо не ни плашеше толкова, колкото изречението
"Извадете един двоен лист, първа група откъм стената, втора група откъм прозореца".
Източник: IStock
В случай, че бяхме изпуснали последните няколко урока, винаги можеше да разчитаме на някое другарче, стига разбира се да не чуем
"Още веднъж да чуя, че си подсказвате, пиша ви двойки и при директора" или "ще ви разделя оценката на две".
Не можем обаче да пропуснем и култовите фрази, които самите ние сме използвали като
"Забравих си бележника вкъщи",
"Бележника го взе класната за проверка",
"Ама госпожо, той пръв започна",
"Госпожо, боря се за 5" и много други.
