20 млн. лева допълнително за заплати в образованието са предвидени за 2022 година. Те ще бъдат дадени на университетите, но за целта висшите учебни заведения трябва да приведат правилниците си в съответствие с методика на МОН. Методиката обаче още не е изработена, но МОН уверява, че вече работи поне нея, гласи официално съобщение на воденото от акад. Николай Денков ведомство.
В момента процедурата по атестация, включително изборът на критериите, зависи изцяло от решенията на факултетите, които оценяват сами себе си. Поради тази причина почти всички преподаватели получават най-високи оценки. Вследствие на това в университетите преподават хора, които не се развиват.
Ето защо правителството ще въведе общи изисквания за образователни, научни и научно-приложни резултати, които всеки преподавател ще трябва да постигне съобразно своето ниво и съгласно минималните критерии за академично израстване в съответното професионално направление. Целта е само инициативните и подготвените да могат да покрият тези изисквания в дългосрочен план.
Паралелно с това ще се прегледат отново минималните изисквания за професионалните направления и ще се актуализират, където е необходимо. Ще се промени и съставът на журитата в конкурсите за заемане на академични длъжности и за придобиване на научни степени. Предвижда се няколко от техните членове да бъдат избирани на случаен принцип от регистъра на Националния център за информация и документация (НАЦИД).
Ще се разшири обхватът на проверките за плагиатство. В момента те се правят само за научните трудове, участвали в конкурси за академично израстване. Ще се даде възможност за проверка на всички сигнали, свързани с научно плагиатство и публикуване на недостоверни данни. Това ще се постигне чрез създаване на двустепенна система за проверка. На първото ниво ще са институционалните комисии по академична етика в научните организации и висшите училища. Втората степен ще е съществуващата национална комисия по академична етика. Тя ще проверява само сигнали, обжалвани, след като са минали през първа инстанция.
МОН съобщава и, че през настоящата академична година 13 от университетите в България имат по-малко от 2000 студенти. В пет те са дори под 1000, а най-малкият обучава 343 студенти. Затова МОН предлага малки висши учебни заведения, намиращи се близо едно до друго като населени места, да се обединяват.
Още: Бъдещето на образованието в България - на кръстопът, с безкрайни реформи и странни планове
