Българската нация постепенно се топи, населението застарява, раждаемостта намалява и българите ставаме все по-малко – такава е демографската реалност. На този фон се оказва, че расте и желанието на все повече българи да емигрират. Дали временно или за постоянно, тенденцията е факт, отчетен от Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ) по време на проучване за емиграционните нагласи на българина през 2012-а година, предаде БНР.
Повече за проучването разкри Радост Патева, главен експертен сътрудник към НЦИОМ:
В края на септември тази година 14 процента от българите заявяват, че имат намерение да напуснат страната завинаги, посочва тя. Това е с три процента по-висок дял от регистрирания през 2009-а година, когато подобно желание са заявявали 11 процента от изследваните. Такава е нагласата сред хората на възраст между 30 и 39 години и на по-младите – до 29 години.
По-високи дялове на хора, готови да емигрират, има сред висшистите и сред безработните. Намерения да работят или да учат в чужбина, без да напускат трайно родината, заявяват 28 процента от участвалите в изследването и това е дял, който е също с три процента по-висок от това, което сме регистрирали през 2009-а година. Подобни желания имат 63 процента от хората на възраст до 29 години и 40 процента от хората на възраст между 30 и 39 години. Същите намерения имат и 38 процента от живеещите в София, както и половината от безработните, които са участвали в изследването.
По-високо от средното желание за емиграция, както временна, така и постоянна, регистрираме сред представителите на ромския и на турския етнос. Един по-задълбочен анализ показва, че твърдо намерение да напуснат страната имат 12 процента от участвалите в изследването, тоест те биха отишли в чужбина както за да учат или работят, така и за постоянно.
Доброто образование по традиция е сред приоритетите на българското семейство. В стремежа си да го осигурят, а и заради примамливите оферти, все повече българи търсят за децата си възможности за образование зад граница, заявява тя.
Когато става въпрос не лично за тях, а за децата им, 67 процента или две трети от хората, твърдят, че биха насърчили децата си да отидат да учат в чужбина, казва Радост Патева. Това е отново с три процента повече, отколкото през 2009-а година. По-често така отговарят хора на възраст до 49 години, високообразовани и живеещи в столицата. 71 процента от интервюираните твърдят, че биха окуражили децата си да работят зад граница за определен период от време, а делът на хората, които биха насърчили децата си да отидат да живеят в чужбина завинаги е 36 процента или с шест процента повече от регистрираните през 2009-а година. По-често от останалите твърдят, че биха постъпили по такъв начин хора на възраст до 49 години.
Когато става въпрос за подкрепа на емиграционни нагласи при следващото поколение – при децата на анкетираните, родителите, които са в трудово активна възраст са по-склонни да пуснат децата си да емигрират, докато по-възрастните – над 60 години, които имат нужда от помощ и грижа, са категорично против.
По отношение на емиграционните нагласи сред представителите на различните професии у нас, най-тревожна е тенденцията за нарастване на броя на желаещите да работят зад граница сред българските лекари. Всеки пети медицински специалист в България е с нагласа за работа в чужбина. 13 на сто от лекарите и медицинските сестри пък заявяват намерение да си потърсят работа навън в следващите две години. Данните са от съвместно проучване на Институт „Отворено общество”, Български лекарски съюз и Българската асоциация на специалистите по здравни грижи. Данните на Българския лекарски съюз показват, че у нас има 32 000 работещи лекари, от които на година средно заминават по 507 души в чужбина. Асоциацията на специалистите по здравни грижи (медицински сестри, акушерки и рехабилитатори) отбелязва, че броят на тази категория медици у нас е общо 47 000. Само през 2011 г. 1293-ма са напуснали страната.
Тези, които търсят реализацията си в чужбина, са предимно общопрактикуващи лекари, анестезиолози, хирурзи, акушер-гинеколози, а страните от ЕС, които избират – Великобритания, Германия и Франция. Медицинските сестри предпочитат Великобритания, Италия и Испания. По-високото заплащане е основна причина за медиците да изберат работа в чужбина – така са посочили над 70 на сто от анкетираните. Но също са посочени и по-добрите условия на труд и по-добро качество на живот. Те се надяват да получават в чужбина между 1350 и 5000 евро заплата за труда си. В България ги разочароват големите разлики в заплащането по специалности, дефицитът на други медицински специалисти, което пречи на останалите да си вършат работата, хроничният недостиг на средства и консумативи, липсата на модерно оборудване в болниците.
Редактор: Десислава Ушатова
