Световната банка понижи прогнозата си за ръст на глобалната икономика с близо 1/3 до 2.9% през настоящата 2022 година. Институцията предупреждава, че руската инвазия в Украйна само е усложнила последствията от COVID-19 пандемията, поради което много държави са изправени пред рецесия.
Войната в Украйна подхранва забавянето на световната икономика и прави така, че светът може да навлезе в „продължителен период на слаб растеж и повишена инфлация”, посочват от Световната банка в последния си доклад за перспективите пред глобалната икономика, като добавят, че прогнозите могат да станат дори по-негативни.
Президентът на Световната банка Дейвид Малпас посочи вчера пред журналисти, че световният растеж може да се свие до 2.1% през таи година и до 1.5% през следващата 2023 година, понижавайки растежа на глава от населението до ниво, близко до нула. Това може да се случи, ако рисковете за икономиката се материализират, предава Reuters.
По думите на Малпас, световният растеж е бил ударен от войната, нови COVID локдауни в Китай, прекъсвания на веригите за доставки и покачващия се риск от стагфлация. Стагфлацията се характеризира с период на слаб икономически растеж и висока инфлация. За последно светът се сблъсква с подобно явление през седемдесетте години на миналия век.
„Опасността от стагфлация днес е значителна”, пише Малпас в предговора на доклада на Световната банка.
„Забавеният растеж вероятно ще се запази през цялото десетилетие поради слабите инвестиции в по-голямата част от света. Тъй като инфлацията понастоящем е на няколко десетилетен връх в много страни и се очаква предлагането да расте бавно, съществува риск инфлацията да остане висока за по-дълго.”, посочва той.
Между 2021 и 2024 година, световният растеж се очаква да се забави с 2.7 процентни пункта, казва Малпас, над два пъти по-голямо забавяне спрямо периода между 1976 и 1979 година.
Докладът предупреждава, че покачването на лихвените нива с цел укротяване на инфлацията в края на седемдесетте години е било толкова рязко, че са довели до глобална рецесия през 1982 година и поредица от финансови кризи в нововъзникващи пазари и развиващи се икономики.
Айхан Косе, директор на екипа на Световната банка, изготвил доклада, посочва пред журналисти, че съществува "реална заплаха” по-бързото от очакваното затягане на финансовите условия да тласне някои страни към вида дългова криза, наблюдавана през 80-те години.
Въпреки, че има прилики със ситуацията от тогава, съществуват и важни разлики, включително силата на щатския долар и като цяло по-ниските цени на петрола, както и по-устойчивите баланси на основни финансови институции.
За понижаване на риска, посочва Малпас, законотворците трябва да координират подкрепа за Украйна, да увеличат производството на храни и енергия и да избягват ограничения на вноса и износа, които могат да провокират нови поскъпвания на петрола и храните.
По думите му, трябва да се положат усилия за дългови облекчения, тъй като някои страни със средни доходи са намират в потенциален риск. Нужни са усилия за удържането на COVID, както и засилване на прехода към нисковъглеродна икономика.
Прогнозата за глобален растеж на Световната банка се понижава до 2.9% през 2022 година, спрямо ръст от 5.7% през 2021 година. Това е с 1.2 процентни пункта по-слаба прогноза спрямо доклада на институцията от януари тази година, като се очаква световния растеж да се задържи на тези ниска нива и през 2023 и 2024 година.
Според институцията, световната инфлация би следвало да бъде умерена през следващата година, но навярно ще остане над заложените цели в много икономики.
Растежът в напредналите икономики се очаква да намалее рязко до 2.6% през 2022 година и 2.2% през 2023 година, след като достигна 5.1% през миналата 2021 година.
Растежът в САЩ се очаква да намалее до 2.5% през 2022 година, спрямо ръст от 5.7% през 2021 година. Прогнозата за еврозоната е за ръст от 2.5% през тази година след нарастването на БВП от 5.4% през 2021 година.
Нововъзникващите пазари и развиващите се икономики се очаква да постигнат растеж от едва 3.4% през 2022 година, спрямо ръст от 6.6% през 2021 година и доста под средния годишен растеж от 4.8% в периода 2011-2019 година.
Икономиката на Китай се очаква да нарасне с едва 4.3% през 2022 година след растеж от 8.1% през 2021 година.
Според доклада на Световната банка, икономиката на България ще нарасне с 2.6% през тази година и с 4.3% през следващата 2023 година. Това е понижение на очаквания ръст за тази година с 1.2 процентни пункта спрямо прогнозата от месец януари. За следващата година обаче, институцията повишава очакванията си с 0.7 процентни пункта. Според Световната банка, българската икономика ще нарасне с 3.7% през 2024 година.
За понижените очаквания за родната икономика стана ясно още през април, когато институцията публикува пролетния си доклад за развитието на икономиките в Европа и Азия. Настоящият доклад не понижава допълнително прогнозите за България от април.
Като цяло, прогнозата за растеж през 2022 година се понижава в близо 70% от нововъзникващите и развиващите се пазари.
Регионалната европейска и централноазиатска икономика, която не включва Западна Европа, се очаква да се свие с 2.9% след растеж от 6.5% през 2021 г., като през 2023 година ще се възстанови леко до растеж от 1.5%. Икономиката на Украйна ще се свие с 45.1% през тази година, докато тази на Русия ще претърпи спад от 8.9%, сочи доклада.
Растежът рязко ще намалее в Латинска Америка и Карибския регион, достигайки едва 2.5% през тази година и 1.9% през 2023 година.
Близкият изток и Северна Африка могат да се възползват от покачващите се цени на петрола, като растежът се очаква да достигне 5.3% през 2022 година и да се забави до 3.6% през 2023 година. Икономиката в Южна Азия ще нарасне с 6.8% през тази година и 5.8% през 2023 година, прогнозират от Световната банка.
