Българската част от газопровода „Турски поток“ може да се забави поне до края на 2021 година – заради съдебния спор между "Булгартрансгаз" и уж победителя в обществената поръчка за строежа на газовата инфраструктура в България – саудитския консорциум "Аркад". Това пише в свой анализ на ситуацията известната рейтингова агенция Standard & Poor's.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Предвиденият период за изграждане на българската част на "Турски поток" е 615 дни. А забавянето означава, че Русия няма да може да доставя газ от "Турски поток" за Сърбия, Унгария, Босна и Херцеговина и Хърватия, тъй като няма да има необходимата инфраструктура. Тръбата от "Турски поток" трябва да мине през 484 километра българска територия – от Провадия до Зайчар.
Припомняме, че на 24 септември предстои първото заседание пред касационна инстанция (Върховния административен съд) на делото по същество – трябва или не "Аркад" да поеме поръчката, след като "Булгартрансгаз" му я отне с основание за забавяне в подаването на необходимата документация. Реално още на 24-ти септември би могло да има решение, но това едва ли ще стане факт дори заради чисто процедурни срокове, така че фактическото публично решение най-вероятно ще излезе най-рано след няколко месеца, а може и да отнеме повече време. Това значи, че договор между "Булгартрансгаз" и изпълнителя на строежа на българската отсечка на "Турски поток" не може да бъде подписан, докато по делото няма официално решение, съответно не може да започне и строежът.
Интересен факт е, че според S&P първото заседание ще е чак на 24 октомври – информацията на Actualno.com е за същата дата, но през септември.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
През април за изпълнител бе избран консорциум "Аркад", чиито членове са "Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни" от Саудитска Арабия (с 88% дял) и Аркад Ей Би Би С.п.А. – Италия (с 12%). Заради ненавременно подаване на документите за сключване на договор от "Аркад" обаче, възложителят го подмени с международния консорциум, класиран на второ място – "Газово развитие и разширение на България" (ГРРБ). В него с 50% дял е руската компания "Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л. – клон България", останалите 50% са поделени поравно в "Консорцио Варна 1", учреден от Бонатти С.П.А (Италия) и Макс Щрайхер С.П.А. Цената, предлагана от "Аркад" обаче, е 1,29 млрд. евро, докато от ГРРБ е 1,10 млрд. евро при еднакъв срок на приключване на проекта (615 дни) и S&P намеква, че точно това е основната причина "Булгартрансгаз" да си промени позицията.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
"Аркад" обжалва пред Комисията за защита на конкуренцията тази подмяна и с нея се блокира подписването на договор с конкурента му. От "Булгартрансгаз" пък поискаха предварително изпълнение на решението, но КЗК отказа да го даде. Определението бе обжалвано пред ВАС, но бе потвърдено. Тоест, "Булгартрансгаз" не получи зелена светлина да сключи договор с класирания на второ място.
Впоследствие излезе и решение по съществото на спора. Консорциум "Аркад" не е отказвал да сключи договора за изграждане на 474-километровото трасе до българо-сръбската граница, категорична е Антимонополната комисия и отхвърли решението за избор на ГРРБ за изпълнител. В становището ѝ се сочи, че възложителят е загубил повече време с решението си да подпише договор с втория участник, отколкото ако беше удължил срока до 31-ви май, поискан от първия.
Паралелно с отмененото решение преписката бе върната на "Булгартрансгаз" с указания да продължи действията по сключване на договор със спечелилия търга. Но и това не стана, защото последва друго обжалване пред Върховния административен съд.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
