Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Ще се окаже ли чистият въздух отрова за ТЕЦ "Марица Изток 2"?

25 октомври 2018, 10:30 часа • 8271 прочитания

Проблемите с бъдещето на ТЕЦ "Марица Изток 2" са големи и няма да се решат в краткия срок, пред който държавата е изправена. Българският енергиен холдинг (БЕХ) и в частност Министерството на енергетиката трябва да намерят до пролетта 466 млн. лева за парникови емисии. Ако не бъдат закупени, съгласно европейските правила, ТЕЦ-ът няма право да работи или ако продължи дейност, ще го направи със съответните глоби – по 100 евро за всяка една от бройка неплатени емисии.

Енергийният експерт проф. Атанас Тасев е сред хората в бранша, които следи финансовите и производствените параметри на централата. Според него проблемът може да се реши с изграждането на нова, много по-екологична централа за 1 млрд. евро, колкото ще се наложи годишно да плаща държавата през следващите години за парникови емисии.

"Проблемът на "Марица Изток 2" не е национален, а европейски. България, заедно с няколко европейски страни, втора година се бори за отлагане на влязлата директива на ЕК за по-строгите екостандарти по чисто икономически причини. Увлечени по т.нар. дерогация, ние не видяхме откъде дойде големия удар за държавата", обясни пред БГНЕС експертът.

В основата на проблема с бъдещето на държавния ТЕЦ дойде от рязкото покачване на цената, която трябва да се плаща за въглероден диоксид. Като пример Тасев посочва, че през 2016 година за CO2 централата е платила 70 млн. лева, защото е работила през годината и е емитирала емисии. Сумата е при цена 5,3 евро за тон. Миналата година сумата е нараснала на 240 млн.лв., а тази година се очаква 466 млн. лева, както съобщи ресорният министър наскоро пред депутатите. Следващите години нищо чудно да сме принудени да плащаме по 800 млн. на година. Числата, според Тасев, правят икономически нецелесъобразна тази централа и е нужно в спешен порядък да се мислят алтернативи.

Под риск не са подложени "американските" "Марица Изток" 1 и 3, чиито 15-годишни договори с държавата изтичат през 2023 и 2027 година. След като изтекат обаче дългосрочните договори, CO2, който емитират също ще трябва да се плащат от НЕК. Тогава какво следва?

Сценарий 1: Затваряне на ТЕЦ "Марица Изток 2"

При този развой обаче се губи контролът върху една сравнително добра и модернизирана мощност. Проблемът не само, че няма да се реши, а ще се задълбочи. Със затварянето на производството на електроенергия, се намалява и производството на въглища в комплекса. "Аз съм се занимавал с финансови анализи на добива на лигнити и има критична граница, ако мините произвеждат под 25 млн. тона годишно, то ще бъдат на загуба. Освен това, страшно много хора ще изгубят работата си", поясни Тасев.

Енергийният експерт посочи и друг важен факт. При създаването на енергийната система на страната е мислено за изграждане на пропорционални мощности. На север са изградени – ТЕЦ Русе и АЕЦ "Козлодуй", на юг – комплекс "Марица Изток", на изток – ТЕЦ "Варна", на запад ТЕЦ "Бобовдол". Т.е. енергията се движи на принципа на водата и е балансирана в рамките на този кръг. При изваждането на близо 4000 мегавата мощности автоматично държавата попада в ситуацията да не може да изпълнява функциите си като енергийна система в критични условия. Последният случай беше през февруари 2017 година, когато заради ниските температури бяха извадени от строя някои от базовите мощности в страната, не успяхме да активираме студения резерв и трябваше да получим помощ от Турция, за да не се стигне до срив и режим на тока.

Сценарий 2: Обединение на ТЕЦ "Марица Изток 2" с АЕЦ "Козлодуй"

При този случай също възникват проблеми, тъй като нарушаваме няколко европейски закона. Министърът на енергетиката много ясно осъзнава този факт и също не е съгласна с този сценарий, поясни Тасев.

Сценарий 3: Използване на ресурсите на Фонда за гарантиране на енергийната стабилност, където постъпват парите за CO2

Рискът при тази стъпка е доколко е законно и дали няма да последват санкции от ЕК. Фондът насочва парите, за да се нормализира ситуацията в ценовия баланс на ВЕИ.

Сценарий 4: Нова мощност в комплекса "Марица Изток"

В момента се строят т.нар. надкритични централи, при които емисионният коефициент е 4 пъти по-нисък от този на "Марица Изток 2", т.е. в пъти по-малко замърсяват околната среда. Така се запазва целостта на комплекса, а в последствие и да се развие.

Сценарий 5: Централа на газ

Тук трябва да се отчетат световните процеси и геополитиката. Заради проблемите в Близкия изток, и по-конкретно с големите производители на въглеводороди Иран и Саудитска Арабия, цените на петрола и природния газ могат да скочат неконтролируемо. При това положение газифицирането на комплекса може да стане нецелесъобразно.

Каквито и варианти да разиграваме, България първо ще трябва да плати, за да има време да мисли да действа, защото в противен случай ще стане революция, ако затворим „ТЕЦ "Марица Изток 2", подчерта Тасев.

Бъдещето

Имам известна надежда за отслабване на рамката, защото само Европа спазва Парижкото споразумение. Видяхте САЩ се отказа, Русия пък излезе с позиция, че дори на нея трябва да ѝ плащат за въглеродни емисии, защото има огромни масиви в Сибир, които поглъщат въглероден диоксид, така че балансът за Руската федерация е положителен. Проблемът остава нерешен за нас и Полша, където почти 80% от енергията се произвежда от въглища. Трябва ни търпение да дочакаме новия състав на Европейската комисия. На базата на активната позиция на Чехия, Полша, Гърция, България и Германия, може да смекчим рамката. Защото, разбира се, че цената за CO2 скочи именно заради квотите, които се търгуват на пазара т.е. това е регулирано поскъпване. Каквато и да е политиката и развоя на този проблем, ясно е, че до 2050 година въглищните централи не могат да останат на пазара под каквато и да било форма, обобщи Тасев.

Според Христо Казанджиев от Българския енергиен и минен форум, държавата трябва първо да направи цялостна реорганизация на производствения процес в комплекса, да се оптимизират разходите за добиване на въглищата, за да се компенсират увеличаващите се разходи за инвестиции за очистващи инсталации. Тогава да мисли дали ще строи нова мощност. "Всичко е въпрос на баланс, ако държавата реши, че на всяка цена трябва да задържи базовата мощност, парите ще бъдат намерени чрез увеличаването на цената на електроенергията", заяви той.

Държавата обаче няма време да чака новите ръководители на общността, увери и ресорният министър Теменужка Петкова в поредица от срещи с депутати, синдикати, работници в комплекса. За предстоящата година ще се намерят пари и няма да има съкращения поне до 2020 година.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес