Второто намаление на цените гарантира, че няма да има такива резки скокове на "зелената енергия" в следващи периоди. Проблемът беше, не че се увеличава зелената енергия, а че тя се увеличи повече от 300% за една година като добавка и беше същественият фактор за увеличаване на крайната цена. Това нещо не трябва да го допускаме и затова ние приветстваме дадената ни възможността да коригираме цените.
Това каза председателят на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев, предаде БГНЕС.
Парите, които се събират като "зелена добавка", ще бъдат разпределяни между дружествата, грешките ще се понасят равномерно от всички, продължи Семерджиев. "Досега грешните прогнози на електроразпределителните дружества за новите фотоволтаици се понасяха единствено от НЕК. Сега по тази методика, тази тежест ще се разпределя между всички, които формират тази зелена добавка. Законът ясно предвижда, че прогнозите се правят от операторите." Семерджиев спомена, че новата методика вече е атакувана от някои от електроразпределителните дружества.
Цялата информация за начина, по който се определят цените, е ясна - те са резултативни, каза още председателят на ДКЕВР. "Истина е, че имаме 600 мегавата фотоволтаици, над 600 мегавата имаме вятърна енергия, другото са малко ВЕЦ-ове и почти няма биомаса. Има централи за биомаса, които са повече на отпадъчни продукти, има една истинска инсталация за биомаса, която поиска цена 1 мегават и тя има проблеми да тръгне. Разликата между фотоволтаиците и вятърните паркове с биомасата е огромна, видяхте, че инвестиционния процес при фотоволтаиците е месец и половина, при биомасата продължава с години."
Ефектите от използване на биомасата са големи, но в България ние сме почти на нулата, продължи Семерджиев. "Да проклинаме нещо, което не се е родило, просто няма смисъл." Законът ни даде право да променяме цените по наше съображение, при първата необходимост за намаляване, на каквито и да е цени, ние ще реагираме, заяви Семерджиев.
Относно референдума за АЕЦ "Белене" председателят на ДКЕВР сподели, че "изграждането на която и да е централа, в това число и на ядрена централа, трябва да се съобразява с реалностите на пазара." Според него най-важното условие, което би определило решението за инвестиция, е дали може да се реализира това, което се произвежда. "Ако се намери инвеститор, който е съгласен да изгради такава централа и счита, че може да си върне инвестицията, разбира се, че трябва да се направи. Но ако няма реален инвеститор, може би е по-добре да се изчакат по-добри моменти".
Такава централа може да натовари българската електроразпределителна система, само ако има дългосрочен договор за изкупуване, поясни Семерджиев. "Такъв няма как да има, така че не може да натовари, и дори да се изгради, ще е риск за самия инвеститор. Повече няма да има дългосрочни договори както в Марица Изток 1 и 3, които също ни натоварват в крайната цена", каза още председателят на ДКЕВР
Редактор: Сияна Любомирова
