САЩ продължава с още стратегии как да ограничи приходите на Кремъл. Администрацията на Джо Байдън обсъжда т. нар. „вторични санкции“ срещу Русия заради войната в Украйна, които обаче могат да поставят Вашингтон в епицентъра на конфликт с Китай, Индия, Турция и други държави, купуващи руски петрол.
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Предложените мерки включват налагане на ценови таван на руския петрол. САЩ ще наказват чуждестранните купувачи, които не се съобразяват с ограниченията на цените, като им забранят да правят бизнес с американски компании и компании от партньорски държави. Това съобщават за „Ню Йорк Таймс“ настоящи и бивши официални лица, запознати с плановете на администрацията.
Вашингтон вече наложи редица санкции на Москва, които отчасти блокираха икономиката ѝ, но Русия продължава да генерира почти по 20 милиарда долара на месец от продажба на петрол. Така Кремъл се сдобива с още ресурси, с които може да финансира продължителната война в Украйна.
Според американски служители основният въпрос сега е как САЩ да лиши Москва от тези допълнителни приходи, като същевременно се гарантира, че световните доставки на петрол няма да намалеят. Ако намалеят, това ще доведе до повишаване на цените, от което ще спечели само Путин, а инфлацията в САЩ и други страни ще се влоши.
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Макар че американските власти твърдят, че не искат незабавно да изтеглят от пазара големи количества руски петрол, те се опитват да подтикнат страните да се откажат от този внос през следващите месеци.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)
Петролната индустрия на Москва вече е подложена на натиск. През март Съединените щати забраниха вноса на руски петрол, а ЕС се надява скоро да обяви подобна мярка – засега Унгария налага вето. Г-7 се споразумя този месец за постепенно прекратяване на вноса на руски петрол.
Отделно САЩ обмисля да блокира възможностите на Русия да плаща външния си дълг. Финансовият министър Джанет Йелън намекна, че е обсъждала с председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен ЕС да въведе не само петролно ембарго срещу Москва, а и вносни мита.
Но износът на руски петрол се е увеличил през април, а растящите цени означават, че Москва е получила 50% повече приходи през тази година в сравнение със същия период на 2021, според нов доклад на Международната агенция по енергетика в Париж. Индия и Турция са увеличили покупките си. Южна Корея купува по-малко, но остава основен клиент на Русия. Същото важи и за Китай.
Още: Германия отмени газова такса за съседните страни
Според източниците на NYT, администрацията на Байдън разглежда какво може да стори в краткосрочен план, за да намали приходите на Кремъл от продажба на петрол. „САЩ обаче иска държавите, които не са наложили санкции на Русия – като Индия и Китай – да не подкопават наказателните мерки, купувайки още повече“, казва Едуард Фишман, който контролираше санкционната политика на Държавния департамент след руското анексиране на Крим през 2014 г.
Администрацията на Байдън обмисля няколко вида „вторични санкции“, но още не е избрала кои да наложи. САЩ използваше точно такива мерки, за да ограничи износа на Иран в опит да възпрепятства ядрената програма на Техеран.
Важно е да се отбележи, че големите чуждестранни компании обикновено спазват разпоредбите на САЩ, ако търгуват активно с американски компании или партньорски държави - за да избегнат санкции. „Това е начинът да кажем на другите страни – ако правите бизнес с Русия, няма как да търгувате със САЩ“, казва Ричард Нефю, работил по чуждестранни санкции под управленията на Барак Обама и Джо Байдън.
Тези мерки обаче са нож с две остриета – тежката икономическа изолация не промени поведението на редица правителства като тези на Иран, Северна Корея, Куба и Венецуела.
Една от мерките, които американските власти обсъждат, ще изисква от чуждестранните компании или да плащат по-ниска от пазарната цена за руския петрол, или да бъдат подложени на санкции от страна на САЩ. Вашингтон ще определи ценовия таван, който ще е значително по-нисък от глобалната пазарна стойност. В момента тя е над 100 долара за барел руски петрол. В последния бюджет на Русия е заложена рентабилна цена за нейния петрол от над 40 долара. Ценовият таван би намалил печалбите на Москва, без да увеличи глобалните разходи за енергия.
Правителството на САЩ може също така да прекрати достъпа на Русия до повечето плащания за петрол. В подобен случай Вашингтон ще издаде регламент, който да изисква от чуждестранните банки да поставят парите в депозитна сметка, ако искат да избегнат санкциите. Русия ще има достъп до средствата само за закупуване на стоки от първа необходимост като храни и лекарства.
С въвеждането на тези механизми САЩ ще настояват държавите постепенно да намалят покупките на руски петрол, както направиха с иранския. Някои европейски партньори на Щатите обаче не са съгласни с метода на ценовия таван или с митата.
Все пак вече има признаци, че китайските държавни петролни компании се въздържат от подписване на нови договори за доставка на петрол от Русия поради несигурността във връзка със санкциите. Американски официални лица твърдят, че макар Пекин да е оказал дипломатическа подкрепа на Путин, китайските компании и правителството не са изпращали икономическа или военна помощ на Русия.
Възможно е китайските компании да изчакат, докато цените на руските суровини спаднат още повече, преди да подпишат нови договори. Освен това те искат да избегнат „вторични санкции“, казва Александър Габуев, старши научен сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги".
Според експерти - мерките на САЩ могат да бъдат обявени в отговор на нова руска провокация, като например заплаха за атака с химическо оръжие. Могат да се ползват и ако Украйна започне сериозни преговори с Москва – за да поставят Киев във водеща позиция.
