Да бъде премахнат данък дивидент, както и да отпадне задължението на работодателите да заплащат първите три дни от болничните. Тези мерки срещу последствията за икономиката ни заради коронавируса предлагат от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), пише в. „Монитор“. Така според съсловната организация ще може да се избегне свиването на производството и продажбите на компаниите и евентуалното съкращения на служители.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Според изаднието работодателите приветстват мерките, предприети от правителството досега във връзка с COVID-19, но искат но искат да участват в кризисния щаб, за да могат да наблюдават процесите с вируса и да могат да дават предложения.
Експерти от „Икономически анализи и политика“ към БТПП смятат, че епидемията ще окаже влияние върху българската икономика, но е трудно засега да се прецени в каква степен ще ни засегне. Водещи международни организации, като ОИСР, намалиха прогнозите си за световния растеж от 2.4% през 2020 г. спрямо прогнозирания 2.9% в предишния доклад на ОИСР от есента. „Виждаме, че е тежко засегната Италия, един от основните търговски партньори на България – за 2019 г. до м. ноември“, коментира експертът. Най-засегнатите области в Италия генерират около 30% от БВП на страната и това ще се усети и у българските компании, търгуващи с италиански контрагенти.
Проучванията на БТПП показват, че компаниите очакваха по-добри резултати през 2020 спрямо 2019 г., но забавянето на световната икономика и паниката у хората заради вируса въздействат негативно и у нас. От друга страна в резултат на много фактори, в т.ч. на спадналото потребление на петрол, цените драстично намаляха, което у нас ще рефлектира върху намаление на цените на природния газ.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Според Националния център за оценка на компетенциите към Българска стопанска камара(БСК), вече са налице първите признаци на икономическа рецесия и на икономически последици от коронавируса. "При сегнашната рецесия може да се наблюдава намаляване на производството, забавяне на ръста на БВП, оптимизиране на персонал и дори фалити в отделни сектори. Проблеми се очертават за услугите, туризма, търговията и донякъде ИТ технологиите и производства, които зависят от внос", коментира експертът. Трябва да се оценят рисковете за съответното предприятие – на първо място от веригите за доставки, които в много сектори вече са нарушени.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Тя е доказала, че е гъвкава в такива ситуации. Ако нашите предприемачи и държавата си свършат работата, няма да се стигне до затваряне на българската икономика и прекратяване на нормалния икономически живот. Точно това трябва да се избегне“, коментира от своя страна пред Нова тв икономистът и бивш финансов министър Петър Чобанов. По думите това може да се постигне като държавата си плаща навреме по обществени поръчки, за да е ясно, че изпълнителят плаща на подизпълнителя, да е ясно, че няма забавяне на ДДС. „Такива сигнали не се наблюдават, но категорично трябва да избегнем това, което се случи втората половина на 2009 г. Държавата трябва да даде пример, че парите в икономиката продължават да текат”, заяви Чобанов.
Междувременно икономистите смятат, че еврозоната ще бъде в рецесия през първото тримесечие на 2020 г., а може би и през второто. Мерки за справяне с икономическите последици от разпространението на коронавируса в Европейския съюз, обяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. По думите й ще се използват всички инструменти европейската икономика да „устои на тази буря“. ЕК ще гарантира, че държавна помощ може да се оказва на дружества, които се нуждаят от нея. Второ, ще се използва Пакта за стабилност и растеж - съвкупност от правила за координирането на националните фискални политики в ЕС. Той има за цел да осигури стабилни държавни финанси, необходими за гарантирането на ценова стабилност и за стимулирането на силен устойчив растеж, който води до създаване на работни места. Председателката на ЕК ще представи конкретни идеи пред Еврогрупата в понеделник. В същото време вече се работи и по инициатива за инвестиции, на стойност 25 млрд. евро, насочена към малките и средни предприятия трудовите пазари и други уязвими икономически сектори. За голям икономически шок от коронавируса предупреди президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард. Въздействието, което Covid-19 може да нанесе на икономиката на континента, ще бъде подобно на това от световната финансова криза през 2008 г. Лагард е поискала от европейските лидери и е настояла за действия от отделните правителства, като те трябва да наложат всички мерки, които са на тяхно разположение. В същото време шефът на ЕЦБ подчерта, че банката ще разгледа всички инструменти на паричната си политика за осигуряване на "супер евтино финансиране" и ще гарантира, че ликвидността няма да пресъхне.
Припомняме, че едновременно с това Европейският парламент изрази голяма загриженост затова, че на срещата на върха евролидерите не се споразумяха за многогодишната рамка на бюджета на общността.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
„По-добре никакво споразумение, отколкото лошо споразумение“, заявиха във вторник те по повод последната среща на високо равнище на ЕС през февруари, която се провали. Тогава държавите членки не успяха и все още не могат да постигнат съгласие за обща позиция за следващата многогодишна финансова рамка (МФР 2021-2027). Европейският парамент(ЕП) призова Европейската комисия(ЕК) да представи план за действие при извънредни ситуации с оглед забавянето, пред което следващият дългосрочен бюджет неизбежно ще се изправи, за да защити бенефициерите, като земеделските производители, градовете, регионите, студентите, изследователите, бизнеса и неправителствените организации в цяла Европа. След като в пленарна зала председателят на Европейския съвет Шарл Мишел призна за провала на срещата на високо равнище от 20-21 февруари, членовете на ЕП се изказаха критично относно предложението на страните членки, като заявиха, че то ще превърне ЕС в „ирелевантен“. Те нарекоха предложението „скандално“, особено с оглед настоящата криза на гръцката граница и извънредната ситуация с COVID-19, тъй като наред с други съкращения, Шарл Мишел предложи съкращения на миграционни и изследователски програми.
Вижте още:
Застрашена ли е европейската икономика заради кризата с коронавируса?
Актуална информация за разпространението на коронавируса у нас и по света
