Заради неблагоприятната външна и вътрешна икономическа обстановка, реалният растеж на БВП за 2024 г. ще е малко над 2%, което е под потенциалния. Очакванията за следващите две години са за плавно възстановяване на българската икономика до средните нива от преди пандемията, като вътрешното търсене ще продължи да бъде основен фактор на икономическия растеж. Това се посочва в макроикономическата прогноза на Института за икономически изследвания при Българската академия на науките за периода 2024-2026 г.
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
Тя се основава на допускания за икономическото развитие в средносрочен план на международните цени и външното търсене, както и на параметрите на икономическата политика, провеждана в страната.
Още: Къде са най-богати: БВП на София е над два пъти по-голям от средния за страната
Ръст на БВП
В средносрочен план икономическият растеж в България ще остане от порядъка на 3.0 – 3.5% годишно, прогнозират икономистите на БАН. Според тях динамиката на потреблението ще се определя от нарастването на работните заплати, умереното повишение на заетостта и слабия, но все пак положителен растеж на кредитната активност в страната.
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Инвестициите ще се влияят основно от темповете на усвояването на средствата от ЕС, като нарастването им ще се определя главно от напредването на програмния период и очакванията за ускорено усвояване на европейски средства в България по Националния плана за възстановяване и устойчивост. За целия прогнозен период приносът на външното търсене в икономическия растеж ще остане отрицателен, смятат учените.
Инфлация
Според икономическата прогноза инфлацията до 2026 г. постепенно ще намалява, но ще бъде по-висока от обичайната през предходното десетилетие. Причините за това са предизвикани от външни фактори, но и от някои дискреционни мерки на правителството, сред които провеждането на политика на доходите, която е недостатъчно съобразена с реалните бюджетни възможности. В този смисъл постигането на Маастрихтския критерий за инфлацията едва ли ще бъде възможно в рамките на прогнозния период, което означава, че приемането на България в еврозоната през 2025 г. може да се отложи.
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Още: Швейцарска прогноза: Накъде тръгва българската икономика?
Заетост
Заетостта в страната ще продължи да се определя от темпа на икономически растеж при ограниченията, зададени от демографската ситуация, прогнозират учените от БАН. Според тях на този етап не се отчита промяна в предлагането на труд, породено от бежанската вълна от Украйна, тъй като близо 1/3 от бежанците са под трудоспособна възраст, а останалата част поне засега не демонстрират желание за трайно установяване в страната.
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
Безработицата се очаква да остане на същите нива, дори леко да намалее през прогнозния период. В този смисъл всяко ново открито работно място ще е за сметка на увеличаване на коефициента на заетост сред населението в пенсионна възраст, но този процес има естествени граници, които са почти достигнати. Възможни са решения и с привличане на работна сила от чужбина, които до голяма степен ще зависят от политическата обстановка в страната, смятат икономистите. Прогнозата им е динамиката на заплащането на труда да остане положителна в реално изражение, но по-ниска от предходните години.
Външна търговия
Предвид очаквания слаб икономически растеж в основните търговски партньори на България, външното търсене ще остане относително ниско, а платежният баланс ще се влошава през целия прогнозен период. Причината за това е в неблагоприятната външна среда с риск от допълнително влошаване, ако не се намери начин за бързо разрешаване на военния конфликт между Русия и Украйна, предотвратяване на търговските спорове между САЩ и Китай и задълбочаване на военния конфликт в Близкия Изток. Забавянето на икономическия растеж в еврозоната е факт, но не е напълно сигурно дали това ще стимулира Европейската централна банка да промени провежданата силно рестриктивна парична политика, смятат икономистите на БАН.
Охлаждане на кредитирането
С оглед на цялостната макроикономическа картина очакванията на учените за 2024 г. са за охлаждане на кредитирането както към фирмите, така и към домакинствата на фона на нарастващите рискове на икономическата среда и начисляването на премия за риск върху вземанията от нефинансовия сектор, което ще доведе до постепенно повишаване на лихвените проценти по кредитите.
Макроикономическата прогноза на ИИИ при БАН за 2024-2026 г. е направена при запазване на заложените в средносрочната бюджетна рамка параметри и политики за липса на съществени промени в данъчната система и полагане на определени усилия за фискална консолидация във връзка с очакваното приемане на страната ни в еврозоната. Тя е част от изследователския проект: „Икономическо развитие и политики в България 2024: оценки и очаквания“, който предстои да бъде публикуван.
