Светът се насочва към „войни за храна“, тъй като геополитическото напрежение и изменението на климата тласкат държавите към конфликт за намаляващите доставки. Това заяви главният изпълнителен директор на Olam Agri, една от най-големите компании за търговия със земеделски стоки в света, цитиран от Financial Times
Още: Министър Малинов ще посети ПАВЕЦ „Чаира“
Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите
„Водили сме много войни за петрол. Ще водим по-големи войни за храна и вода“, каза Съни Вергезе, ръководител на базираната в Сингапур компания за търговия със земеделски стоки.
Вергезе, който говори на конференция за проблемите на потребителите миналата седмица, предупреди, че търговските бариери, наложени от правителствата, които искат да укрепят хранителни си запаси, са задълбочили инфлацията при храните.
ОЩЕ: ООН: Все повече хора по света гладуват
Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас
Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина
Големите търговци на земеделски стоки, които постигнаха рекордни печалби през 2022 г., след като нахлуването на Русия в Украйна доведе до ръст на цените на храните, са обвинявани, че задълбочават инфлацията при цените на храните чрез надценки в търсене на по-големи печалби.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години
Още: Окончателно: ЕК не видя проблеми и нарушения в договора ни с "Боташ"
Но Вергезе заяви, че завишената инфлация при цените на храните отчасти се дължи на намесата на правителствата. Разпространението на немитнически търговски бариери през 2022 г. в отговор на войната – 1 266, наложени от 154 страни по негови сметки „създаде прекомерен дисбаланс между търсенето и предлагането“, отбелязва той.
Снимка: iStock
Още: МВФ одобри отпускането на 1,1 млрд. долара на Украйна
Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС
По-богатите страни изграждат свръхналичности от стратегически стоки, което води до прекомерно търсене и по-високи цени, каза Вергезе. „Индия, Китай, всички имат буферни наличности. Това само задълбочава глобалния проблем“, смята той.
Цените на храните започнаха да растат след пандемията от COVID-19 и последовалото нашествие на Русия в Украйна, тъй като някои износа на зърно и изкуствени торове беше блокиран от конфликта. Това задълбочи продоволствената несигурност в по-бедните страни и доведе до криза с разходите за живот за потребителите по цял свят.
Заради повишаването на цените и климатичните промен, които засягат земеделската продукция в цял свят, правителствата все повече се насочват към протекционистични политики.
ОЩЕ: Запасите от пшеница в държавните складове на Индия достигнаха 16-годишно дъно
През 2022 г. Индонезия забрани износа на палмово масло, за да защити местния пазар, а миналата година Индия наложи ограничения на износа на някои видове ориз в усилията си да ограничи растящите цени в страната преди парламентарните избори, след като силни мусонни ветрове нарушиха производството и предизвикаха опасения от недостатъчно предлагане.
„Това беше точно грешното нещо. Ще виждаме още и още такива ходове“, смята Вергезе.
Снимка: iStock
Olam Agri, която обработва и доставя зърно и рапица, мазнини за готвене, ориз и памук, е част от по-широката Olam Group. Агробизнесът, който доставя хранителни продукти, фуражи и фибри за световни марки от Nestlé до Unilever, преживява трудна година.
Търговската компания, която има силно присъствие в Азия и Африка, беше разследван от властите в Нигерия миналата година, след съобщения, че е замесена в измама за милиарди долари. Книжата на компанията поскъпнаха през февруари, когато съдът реши, че тя не е извършила нередности.
Olam Group беше принудена да публикува предупреждение за печалбата си за първата половина на 2023 г. Дори след по-добро второ полугодие, тя обяви спад от 56% на печалбите за цялата година до 278,7 млн. сингапурски долара (205 млн. щатски долара), като отдаде на високите лихви и „изключителните загуби“, породени от слабата реколта от бадемовите ѝ гори в Австралия.
Снимка: iStock
Компанията съобщи, че спадът в печалбата отчасти е резултат от по-слабия приност на Olam Agri, след продажбата на дял от 35% в бизнеса през 2022 г. на филиал на саудитския Държавен инвестиционен фонд за сумата от 1,24 млрд. долара. 51% от Olam Agri са собственост на сингапурската държавна инвестиционна компания Temasek Holdings.
Olam Group има дългогодишни планове да листне Olam Agri в Саудитска Арабия, но те многократно бяха отложени, след като подразделението за търговия беше отделено от бизнеса си с хранителни продукти през 2020 г. Olam Food Ingredients, чиято централа се намира в Лондон, е един от най-големите доставчици в света на какао, кафе, ядки и подправки.
ОЩЕ: Кризата и рекордните цени на популярен продукт доведоха до търсене на алтернативи
Говорейки за въздействието на климатичните промени върху реколтата в света, Вергезе призова за срешща на ръководители на индустрията с потребителски стоки, включително тези на Coca-Cola и Associated British Foods, за да „се събудят“ и да предприемат повече действия за изменението на климата.
Правителствата трябва да налагат данък за въглеродните емисииа, смята той. „Въглеродът е безплатен, затова замърсяваме безразборно“, допълва Вергезе.
