България е осъдена не заради спирането на проекта през 2012 година, а защото през 2008 година двама директори на НЕК Мардик Папазян и Любомир Велков са поръчали оборудване за "Белене" без решение на УС на Националната електрическа компания. НЕК никога не е имала ресурс да направи проекта, който струва 20 млрд. лева към 2012 година, категорична беше енергийният министър Теменужка Петкова в коментар за сагата "Белене".
Петкова припомни, че докато беше шеф на АДФИ, е сезирала прокуратурата за действията на Папазян и Велков, но Петкова беше уволнена от АДФИ по времето на кабинета "Орешарски". Сега производството срещу Папазян и Велков е възобновено, след като е подадена жалба от Петкова чрез НЕК.
От думите ѝ пред bTV стана ясно, че България никога не е виждала втория реактор, който е започнал да се прави по времето, когато вече е течало арбитражното дело. Тя уточни, че вторият реактор е произведен на 90%. Петкова призна и, че вариантът с препродаване на двата реактора е трудно осъществим, защото не можем да продадем на цена, която да удовлетвори България.
Енергийният министър добави и, че ако няма пазарен интерес към "Белене" т.е. частен инвеститор да се захване с проекта, тогава щяло да се мисли за план "Б".
Снощи стана ясно, че министър-председателят Бойко Борисов възложи на Петкова да изиска писмено становище от "White and Сase" за обжалване. В него трябва да бъдат изложени мотивите относно възможността или невъзможността за обжалване на решението на Международния арбитражен съд в Женева по делото между "НЕК" ЕАД и "Атомстройекспорт" във връзка с проекта "Белене". Становището ще бъде предоставено на парламентарните групи в Народното събрание.
Евентуално обжалване на арбитражното решение по делото между „Атомстройекспорт” и НЕК за АЕЦ „Белене” би имало малък шанс за успех и в крайна сметка би струвало още пари на страната ни, предаде БГНЕС, позовавайки се на становище на адвокатската кантора "White and Case". "White and Case" e международното адвокатско дружество, което представляваше интересите на НЕК пред Международния арбитражен съд.
"Обжалването обикновено включва определени разходи и риска от това да се заплатят разходите на другите страни в случай на загуба. Освен това лихвата щеше да продължи да тече и по време на производството по обжалването. Основанията за обжалване на арбитражно решение съгласно швейцарското право са много ограничени. Освен това на практика швейцарските съдилища рядко признават обжалвания”, заявяват адвокатите.
На 16 септември България пое ангажимента да плати на Русия 400 милиона евро за АЕЦ „Белене“. Това стана ясно след провелата се среща на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество.
На 27 септември се проведе телефонен разговор между президента Владимир Путин и българския премиер Бойко Борисов. В него българският министър-председател е информирал стопанина на Кремъл, че българското правителство е направило конкретни стъпки за изплащане на задълженията на НЕК към „Атомстройекспорт“, които към 19.09.2016 г. възлизат на 628 млн. евро, включващи главницата, съдебни разходи и лихва.
На 28 септември народните представители окончателно одобриха Законопроекта за предоставяне на помощ за изплащане на задължения на НЕК в размер на 1 млрд. и 270 млн. лв. Тези пари трябва да бъдат използвани за погасяване на задълженията на компанията към руската страна.
Сагата „Белене“
Проектът АЕЦ "Белене" започва още през последните години на социализма и само крахът на старата система спира нейното изграждане за неопределен период от време. През 2006 г. е проведен търг, който е спечелен от руската "Атомстройекспорт", дъщерна компания на държавната корпорация "Росатом". Базовата цена на бъдещата втора атомна централа беше за малко под 4 милиарда евро. За изграждането на централата беше създадена проектна компания между НЕК и германската RWE.
През лятото на 2009 година проектът започна да буксува. Това стана причина за оттеглянето на RWE през есента на същата година. "Росатом" предложиха на българската страна финансиране. Те също така доведоха и чуждестранни инвеститори в лицето на финландска “Фортум“ и френската “Алтран“, като по този начин изпълниха едно от исканията на първия кабинет Борисов за намирането на чуждестранен, неруски инвеститор.
Въпреки това проектът беше замразен през март 2012 г. от правителството на Бойко Борисов. В началото на септември същата година "Атомстройекспорт" заведе дело срещу НЕК за 1 милиарда евро за неизплатени вече извършени дейности по проекта "Белене". Впоследствие сумата беше увеличена.
На 16 юни 2016 г. Арбитражният съд при Международната търговска палата в Женева взе решение в полза на „Атомстройекспорт” в спора му с НЕК. Съдът постанови щетите на „Атомстройекспорт” да бъдат компенсирани с 620 милиона евро.
