Прагът от 49,1 млн. евро за обезщетения е заложен от България по Виенската конвенция за покриване на щети към гражданското население при ядрена авария. Това потвърди пред Actualno.com г-н Петко Ковачев, изпълнителен директор на Института за зелена политика. И постави на преден план логичният въпрос – ако държавата поеме безлимитна застраховка, както трябва да бъде, защото става въпрос за най-страшните познати на човечеството последствия от индустриални аварии, колко ще струва произвежданият от съответната атомна централа ток?
Тъй като по въпроса с обезщетенията за гражданското население има две международни конвенции – Виенската от 1963 година и Парижката от 1960 година, през 1997 година е подписан допълнителен протокол, с който двете конвенции са изравнени и все още няма формално обединение на текстовете им, обясни Ковачев. И по двете конвенции подписалите ги държави имат поети задължения какъв размер на щети биха покрили в случай на ядрена авария, като всяка подписала страна е поела различен размер – по свое усмотрение.
Сумата от 49,1 млн. евро е заложена от нашата държава за авария от който и да е действащ към момента блок на АЕЦ на наша територия, като засега няма яснота дали същата граница ще бъде приета, ако решим да строим седми блок на Козлодуй, подчерта Петко Ковачев. Би трябвало при строеж на нова мощност застраховката да бъде актуализирана. Това е своеобразна застраховка, която обхваща и щети, нанесени от АЕЦ и на бизнес дейности. За сравнение Германия, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Малта и Швеция са поели ангажимент в случай на ядрена авария от вече построени мощности да отделят толкова средства, колкото са необходими за пълното възстановяване на щетите, показва справка на адвокатската кантора Hunton & Williams.
Ако, недай си Боже, има ядрена авария, причинила щети за над 49,1 млн. евро, застрахователите няма да покрият нанесените поражения над тази сума, категоричен беше Ковачев. Ако щетите са за сума, по-голяма от 49,1 млн. евро, очевидно би се наложило държавата да плаща – т.е. данъкоплатците, каза експертът. Сами виждаме какво се случва при ядрени аварии – Чернобил, Фукушима. Щетите там са много над дори най-смелите прогнози, посочи Ковачев. (бел. ред. - според проучване на ЕК ако в Европа стане инцидент с размерите на Фукушима, щетите ще са за 187 млрд. евро. Ако пък се повтори Чернобил, сумата ще е 450 млрд. евро).
Според мен поемането на фиксиран праг за обезщетение към гражданите е изкуствен начин да се намалят оперативните разходи на атомната индустрия като цяло, в случая на българската. Това става чрез по-малки вноски за застраховки. Ако трябва да се правят реални застраховки за възможно най-тежките поражения при ядрен инцидент, в случая е Козлодуй, въпросът е дали ще се намери застрахователна компания или пул от застрахователни компании, които биха приели безлимитно обезщетение, заяви Ковачев. Има и още един въпрос – при безлимитна застраховка какво ще е влиянието върху цената на тока, произвеждан от АЕЦ, добавя изпълнителният директор на Института по зелена политика.
