Около 70% от разходите на общините могат да бъдат класифицирани като провал, а едва 5% - като успех. 1/4 пък са дейностите, чието изпълнение и резултати не позволяват да бъдат зачислени към едната или другата група и са определени като „некласифицирани”.
Това показва прегледът на всички публикувани одитни доклади на Сметната палата за общините в България, изготвен от ИПИ. В докладите са обхванати 83 общини и техните разходи за близо 6 млрд. лв. за периода 2011-2014 година.
Като „провал” ИПИ класифицира тези разходи и програми, които според одитните доклади не изпълняват заложените цели. Освен това в тази графа попадат и необоснованите харчове, неикономичното използване на средства, лошото управление на имуществото, съществените нарушения при обществени поръчки и др. под.
Общата сума на провала на общинската администрация е 3,5 млрд. лв. за 2011-2014 г. или над 2/3 от всички общински разходи. Още по-притеснително е, че 21 от одитните доклади на общините или около ¼ от всички доклади са изпратени до прокуратурата заради наличие на данни за престъпления.
Прави впечатление, че както делът на провалите на местната власт, така и този на докладите, в които са открити данни за престъпления, са далеч повече в сравнение с централната власт. За сравнение, досегашната работа на Института за пазарна икономика класифицира като провал 40% от разходите на централната администрация, а 25% - като успех. Освен това, в под 10% от докладите на Сметната палата за централната власт е посочено, че са изпратени в прокуратурата.
„Провалите” на местната администрация се разпростират във всички дейности, с която тя е натоварена. Очаквано, основните проблеми се срещат най-вече при управлението на бюджета, възлагането на обществени поръчки и разпореждането с имуществото на общините. Понякога невъзможността на администрацията да изпълнява ефективно дадена дейност произтича от липса на капацитет и финанси, недостатъчни стимули или пък недобро планиране. В други случаи, обаче, информацията в докладите поражда сериозни съмнения за корупция и преследване на лични облаги.
Анализът на провалите на общинската администрация показва острата нужда от повече контрол и прозрачност при разходването на публични средства. За целта, обаче, е необходима и работеща съдебна система. По-нататъшната децентрализация на местните финанси и приватизация на общинска собственост също биха спомогнали за ограничаване на неефективното харчене на парите на данъкоплатците.
