С отлагане от до 6 месеца от влизането в сила на закона на наредбата, с която се създава регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, де факто беше отложен т.нар. закон за горивата, заради който се стигна до изключителни спорове. С тази формулировка всъщност не е ясно за колко точно време се отлага влизането в сила на новия закон за горивата.
Трикът обаче тук е в съюза "до". Лидерът на НФСБ Валери Симеонов посочи, че написано "до" означава, че може да не са точно 6 месеца, а по-малко – и 6 дни, дори 6 часа. Затова той предложи изменение, с което твърдо да се посочи, че става въпрос за 6 месеца отлагане - да стане вместо "до", "след". Двигателят на закона в парламента Емил Димитров-Ревизоро, депутат от същата парламентарна група, а именно "Обединени патриоти", възрази срещу предложението на Симеонов, защото натоварва бранша с допълнителни разходи, защото вече легалните играчи си изкарали банкови гаранции заради предишния вид на закона, който влезе де факто в сила на 28 януари тази година. А депутатът от ГЕРБ и председател на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов възрази, че всъщност така хем за срок от 6 месеца след 28 януари икономическият министър не може да издаде наредбата, хем след този срок може да я издаде когато си поиска – може и през 2029 година. Затова Симеонов се коригира – предложението му стана "да бъде издадена наредба в едномесечен срок, считано след 28 юли", но и това не беше прието.
Междувременно депутатът от БСП Драгомир Стойнев пък поиска да се въведе срок от 2 месеца за влизане в сила и на наредбата, което не беше прието. Чак тогава се стигна до спор какво всъщност представлява този закон, който де факто си е в сила от 28 януари тази година. Депутатът от ДПС Рамадан Аталай пък подчерта изрично, че всички промени по самия закон са нередовни и де факто противоконституционни, защото могат да бъдат правени само със законопроект за изменение на съответния закон, а не както сега - с директни промени на текстове. И за да е пълна комедията, беше подложено на гласуване друго предложение на Стойнев и още двама от неговите колеги от БСП - Георги Гьоков и Иван Иванов, според което се искаше наредбата да влезе в сила от 1 май.
Преди началото на гласуването Емил Димитров-Ревизоро благодари на ДПС за предложението да няма гаранция от 20 000 лева на бензиностанция. След това изрично беше отменена т. 2 в чл. 11 на закона, с която се искаше обезпечение от 20 000 лева за всяка бензиностанция.
При самото гласуване обаче де факто се запази изискването да имаш 20 000 лева, за да търгуваш на дребно с горива – независимо дали като капитал или под формата на имущество. Освен това трябва да имаш капитал от 1 000 000 лева или имущество поне на тази стойност, за да търгуваш с горива на едро. Трябва да обезпечиш с 500 000 лева търговията на едро с нефт и нефтопродукти, както и съхраняването им извън данъчни складове. Нужна е и банкова гаранция от 20 000 лева за компаниите, пълнещи бутилки с втечнени нефтени газове извън данъчните складове и 100 000 лева за дистрибуция на бутилки с втечнени нефтени газове.
Регистрацията на бензиностанции по малки населени места ще е безплатна, каза обаче Ревизоро след гласуването, подчертавайки – всички легални обекти ще се вписват без банкова гаранция, визирайки това, че няма да има гаранция от 20 000 лева за . „Проблемът остава за едни обекти, които не са нито земеделски, нито вътрешни“, подчерта депутатът на „Обединени патриоти“. А лидерът на НФСБ Валери Симеонов намери как да се заяде с ДПС, че имало политически дух в искането им за гаранция от 20 000 лева.
Възприети бяха и предложенията на Минно-геоложката камара, която имаше остри критики към текстове в закона. Де факто не се пипат подземни обекти за зареждане, както и такива, обслужаващи строежи от първа, втора и трета категория.
