На фона на 2020 г., която освен с епидемията от коронавирус, ще се запомни и с намаляване на БВП на държавите и икономическата несигурност за хората, ЕК продължава с политиката за повишаване на цените на енергийните продукти. А както е добре известно, те са основен компонент за ценообразуването на всички стоки в страната и ЕС.
През 2021 г. потребителите ще се сблъскат с два нормативни акта, които ще доведат до по-скъпи горива. Единият от тях е свързан с приемането в националното законодателство на Директивата за възобновяеми източници II или както е известна RED II, което следва да се случи до месец юни тази година. Текстът въвежда куп меко казано спорни предложения, повечето от тях под диктата на зелени еко организации, които ще доведат до намаляване на покупателната способност на потребителите и които са в явен ущърб с българските интереси.
Основното изискване и свързано с увеличаване на процента биогорива в конвенционалните нефтопродукти от 10% на 14% от енергийното потребление до 2030 г. Производителите и търговците на енергийни продукти ще бъдат задължени законово да изпълнят тази цел. Макар това да изглежда сравнително малко, както обикновено дяволът се крие в детайлите. Към настоящия момент България се справя сравнително добре с въвеждането на биогорива в транспорта. Съществува индустрия, която произвежда биодизел и биоетанол от земеделски култури, достатъчно, за да покрие нуждите на страната, както и да бъде изнасяна продукция за чужбина.
Също така, съществува и местна конкуренция между държавите на Балканския полуостров, произвеждащи биодобавката, което осигурява разумни цени и по-качествен продукт. Макар това изискване да води до оскъпяване на цените на горивото на колонката, особено към настоящия момент, в който нефтопродуктът е по-евтин от прозведения от земеделие, разликата "със" и "без" био е в рамките на няколко стотинки.
Всичко това ще се промени от юни, тъй като новите изисквания предполагат рязко намаляване на дела на биогоривата, произведени от земеделски култури, поради техния "сериозен въглероден отпечатък", както и "необходимостта земеделските земи да се използват за задоволяване на нуждите на нарастващото световно население". Новите биогорива, които трябва да заменят извлечените от земеделска продукция, ще се произвеждат от водорасли, слама, животинска тор, орехови черупки и шушулки, както и други подобни остатъци. Тъй като очевидно винените джибри нямат вече добра реализация в ЕС, те също са посочени като продукт за производство на биогорива. Около половината от биодобавките в горивата вече ще трябва да се произвеждат именно по тези технологии като влагането им в конвенционалните горива започва веднага с приемането на текста в националното законодателство и ще се повишава рязко и прогресивно до 2030 г.
Всичко това щеше да е добър анекдот, ако не се налагаше да се приведе в практиката от тази година. На първо място, производството на тези продукти е предимно бутиково, като цените са петорни, ако не и по-високи сравнени с "конвенционалните" земеделски биодобавки. Тук вече говорим за сериозно отражение на бензиноколонката и то не в рамките на няколко стотинки. На второ място, националната продукция на биогорива ще се окаже в един по-късен етап ненужна, което ще се отрази, както пряко върху работните места, така и непряко в производството на земеделска продукция, а именно чрез намаляване на първичната суровина и съответно обработваемите площи.
Доставките на горива ще са в пряка зависимост от доставките от външни източници на необходимите биокомпоненти, което е в пълнен противовес с приниципа за сигурност на доставките. Макар към настоящия момент подобни технологии да се развиват в страните от Северна Европа, Китай проявава сериозен интерес от разработките и с оглед икономическите възможности и мащаби на азиатския гигант, скоро те ще могат да предложат продукт на конкурентни цени, което вероятно ще ликвидира европейското производство. Подобен опит с "възобновяеми източници" ЕС вече има със соларните панели, технология в която ЕС бе лидер, докато Китай не прояви интерес към нея. Или още по-конкретно относно енергийните продукти – производството на етанол, което в течение на няколко години се премести от Европа в Аржентина.
Също така, всяко биогориво следва да бъде сертифицирано като "устойчиво" (по-ниски емисии СО2, опазване на почви, горски фонд и т.н.), нещо което съществува и към настоящия момент, но новата Директива въвежда изключително сложни схеми за контрол според произхода на суровината, които абсолютно сигурно ще повишат допълнително цената на продуктите. Създава се сложна административна схема от правила, която трудно се разбира от инвеститорите, трудно се контролира и неминуемо ще доведе до измами. Още повече в близкия момент, в който продуктът ще се създава в страни извън ЕС и в които контролът е изключително труден и в повечето случаи – документален.
Като цяло политиката на ЕК по въпросите на енергийните продукти е объркана и неправилна. Вместо улесняване на местно производство, както по отношение на рафинирането на нефтопродукти, така и на биогорива, брюкселската администрация приема нормативни актове, които усложняват работата на европейската индустрия, а в някои случаи причиняват фалити и водят до повишаване на цената на продукта. Резултатът е неконкуретна среда и липса на стабилно индустриално производство, оскъпяване на транспорта и първичните суровини, което създава зависимост от трети страни. Всичко това се прави под натиска на зелени неправителствени организации с неясно финансиране, които представляват не особено голяма част от западното европейското общество, готова да приеме оскъпяване на живота в името на неясни екологични цели и на спорни резултати.
Все пак събитията, свързани с жълтите жилетки във Франция показаха, че дори и в по-развитите страни в ЕС има съпротива срещу налагането на екорегулации, бъркащи в джоба на домакинствата. Крайно време е ЕК реално да оцени ситуацията и поне за известен период да прекрати тази неадекватна в икономически и социален план политика. В противен случай, следващите години може да се окажат доста по-сложни от справянето с пандемията от коронавируса.
Автор: Светослав Бенчев, Главен юрист на Българската петролна и газова асоциация
