Европа преживява времена на спираловиден външен дефицит, невиждан от въвеждането на еврото.
Търговският шок достигна максимума си през август. Въпреки че цените на енергията оттогава намаляха, европейските лидери все още се борят да осигурят доставки на петрол и газ на достъпни цени, които да заменят загубените руски доставки. Очертава се тежка зима.
Разбивка на данните за търговията показва, че излишъкът в търговията с промишлени стоки на ЕС е намалял почти наполовина тази година.
Според последните данни на Евростат отрицателният търговски баланс на еврозоната с останалия свят през август възлиза на 50,9 млрд. евро, което е най-високият дефицит, регистриран някога, в сравнение с излишъка от 2,8 млрд. евро преди година, пише БГНЕС, позовавайки се на Politico.
Търговският дефицит за ЕС като цяло (т.е. като се прибавят и страните-членки на ЕС, които не са в еврозоната) се покачи до 64,7 млрд. евро.
Балансът по текущата сметка на еврозоната - балансът на цялата търговия със стоки и услуги, както и международните трансфери на капитали, като например паричните преводи - достигна дефицит от 26,32 млрд. евро през август, до голяма степен обусловен от дефицита в търговията със стоки, съобщи Европейската централна банка.
Търговският дефицит до голяма степен се дължи на високите цени на енергията, които през август достигнаха рекордните 350 евро за мегаватчас. Цените спаднаха от пиковите си стойности и се търгуват на нива от около 120-150 евро за MWh (вчера, 24 октомври, цената на газа на холандския хъб TTF падна под 100 долара за мегаватчас и контрактите с доставка за ноември затвориха при 96,50 евро, а най-ниската стойност за деня беше 95,52 евро), но все още са многократно по-високи от тези преди една година.
"Пазарите престанаха да оценяват енергийната криза като временна, а сега я оценяват като много по-дългосрочна, макар и не толкова висока, колкото беше през август", каза Кристофър Кьор Ломхолт, главен валутен анализатор в Danske Bank. "Смятаме, че това е нещо по-дългосрочно, което ще натежи на валутите на икономиките, които са вносители на енергия, където еврозоната, разбира се, се откроява в много голяма степен", добави той.
Други смятат, че промяната, която до голяма степен е свързана с енергетиката, може да се реши с течение на времето, каза Сам Лоу, който се занимава с търговската политика във Flint Global.
Служител на ЕС също посочи търговията между ЕС и Русия. "Пикът в цените на енергията накара стойността на вноса ни от Русия да се увеличи значително (докато обемът на този внос от Русия намаля), а износът ни се сви заради санкциите (контрола върху износа)", каза служителят.
Отрицателният търговски баланс и съответно по-слабата валута оскъпяват вноса. "Нетните вносители ще трябва да плащат повече за стоки и услуги", казва Ломхолт.
От друга страна, по-слабото евро може да стимулира износа, каза Матиас Крамер, ръководител на отдела за външна икономическа политика в германската индустриална федерация BDI. "Ако еврото е малко по-слабо, това би могло да подобри позицията на Европа на световните пазари, като направи износа по-евтин", каза той.
Но има и друг начин да се погледне на това. Лоу твърди, че устойчивият голям търговски излишък на еврозоната сам по себе си е проблематичен, понеже е функция на това, че търсенето в рамките на ЕС е по-ниско, отколкото би трябвало да бъде. "Прекалената зависимост от външното търсене също така прави ЕС доста уязвим както от външни шокове, така и от политическа принуда."
Какво означава това за еврото?
"Очакваме еврото да продължи да поевтинява през следващите месеци като част от тази корекция", каза Робин Брукс, главен икономист в Института за международни финанси.
Отрицателното търговско салдо или дефицитът по текущата сметка оказват натиск за понижаване на стойността на свободно плаващите валути, които се движат в зависимост от търсенето на стоки: По-малкото търсене на износа на дадена страна означава по-малко търсене на нейната валута, което от своя страна понижава стойността ѝ спрямо останалите. Обратно, силното търсене на стоки в чужбина засилва валутата на дадена страна.
Германия, експортната сила на блока, е увеличила износа си с 14% през първите осем месеца на годината, но вносът е нараснал с повече от 27%, според националните търговски данни.
"Не се представяме в сегмент, който е силно повлиян от конкуренцията, основана на разходите", каза Крамер от Федерацията на германската индустрия. "Но ако тази ситуация се задържи по-дълго, разбира се, някои части на нашата индустрия ще бъдат подложени на все по-голям натиск."
