Предоговарянето на Плана за възстановяване и устойчивост ще е много трудно и не е добре за България, че мени позицията си през няколко месеца. Въпреки това обаче предоговарянето е необходимо и постижимо, заяви министърът на икономиката Никола Стоянов пред БНТ.
По думите му затварянето на въглищните мощности в сегашната ситуация би означавало деиндустриализация на България.
"Като служебно правителство без дълъг хоризонт свикнахме да ни се поставят задачи, които са дългосрочни. Истина е, че ще е трудно и за България е лошо, че си меним мнението през няколко месеца. Все пак този план е приет и изведнъж коренно се променя. Подкрепям, обаче, решението за предоговаряне, защото няма икономика без енергия, а енергийната криза накара много компании да проявяват интерес към България, защото ние имаме налична енергия, да си затваряме мощностите и да ги откажем, ще е двоен удар върху българската икономика. Друг е въпросът, че ще е много трудно и премиерът е прав.
Дали е реално - всичко е възможно. Ако затворим въглищните мощности, това със сигурност означава деиндустриализация на България, но когато са ми поставени задачи не мисля за противния случай. Ще се справим и това е!", посочи той.
Министърът прогнозира, че след Нова година цените на хранителните стоки ще тръгнат надолу предвид продължаващия спад на инфлацията. Амбицията е до април размерът на инфлацията да се сведе до едноцифрено число, за да изпълним критериите за еврозоната.
Статистиката показва, че малко хора са се възползвали от мярката 25 ст. за литър гориво.
"30 млн. на месец някъде е струвала тази мярка при положение че беше за всички без ограничения в количеството на зареждане. Ако хората се бяха възползвали масово, много повече пари щяха да се изразходват за тази мярка", изтъкна той.
Министерството на икономиката продължава разработването на подоходни критерии за получаването на помощ при ползването на горива.
До една-две седмици се очаква да бъде обявена мярката за отстъпки при ползването на обществен транспорт за някои слоеве на обществото.
Реализирането на инвестиционното намерение за построяване на плаващ фотоволтаичен парк в яз. Огоста все още не е сигурно, а крайното решение ще бъде взето след приключването на проверките.
Днес в Монтана е насрочен протест на рибари и граждани срещу изграждането на фотоволтаична централа в язовир "Огоста". Според министъра гражданското недоволство се използва с политически цели. Той уточни, че в момента има заявено единствено инвестиционно намерение, което мотивира държавните институции да започнат процес по проверка.
„Протестите се използват от политици и други интереси, но дали ще има инвестиция ще се реши на следващ етап“, отбеляза Стоянов.
Министърът изясни факта, че язовирът в момента се държи на ниски нива, тъй като има проблеми със стената и според експерти има нужда от между 20 млн. и 30 млн. лв. да се инвестират в ремонта на язовира.
Той уточни, че ако се окаже възможно на язовир „Огоста“ да се построи плаващ фотоволтаичен парк, условието към инвеститора ще бъде да направи ремонт на язовира.
Стоянов увери, че дори ако се изгради фотоволтаична централа, язовирът ще продължи да се ползва по презназначение. Ще има и условия за риболов, защото централата няма да покрива цялата площ на водоема, а ще заема по-отдалечено място.
Планираната инвестиция за яз. "Огоста" е за над 1 млрд. евро.
Министърът на икономиката разказа и за второто си посещение в Саудитска Арабия.
„Стремим се към общ проект съвместен проект между държавната „Ел Би Булгарикум“ и саудитска компания в сектора на млечните продукти. Тази компания има сериозни позиции на пазара в целия Персийски залив и вече са започнали да продават българско сирене. Идеята е през тази инвестиция да осигурим сериозно производство, което да можем да покрием всички пазари в залива“, каза той.
Стоянов съобщи, че е поканил следващия месец саудитският икономически министър Файсал Ал-Ибрахим да дойде в България с бизнес делегация, която ще включва представители на компанията за млечния бизнес, на минната индустрия и на туризма.
Министърът на икономиката изрази надежда следващото правителство да продължи в тази посока.
„В момента работим върху изчистване на текста за спогодбата за защита на инвестициите между двете държави. Без подобна спогодба реално инвестиции не може да очакваме. Също така готвим първото заседание на смесената междуправителствена комисия. Проектите, за които говорим, те биха били подписани на фона на случилите се документи между двете правителства“, коментира той.
