КНСБ: Заплатите в България растат, но бавно

България, Полша и Германия са единствените държави в ЕС, в които средният темп на реално увеличение на заплатите през периода 2009-2016 г. е по-висок от този спрямо 2001-2008 г. Това сочи проучване на Европейския синдикален институт и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП).

Още: Малко преди клетвата на Тръмп: Скочи цената на яйцата в САЩ

Още: Неочаквани данни за инфлацията в САЩ в края на 2024 г.

През последните 7 години реалните заплати, изчислени през инфлацията за периода, са намалели в Гърция (с 3,1%), Хърватия (с 1%), Унгария (с 0,9%), Португалия (с 0,7%), Кипър (с 0,6%), Великобритания (с 0,4%), Италия (с 0,3%).

Ръст, но по-нисък спрямо периода 2001-2008 г. има в Австрия, Белгия, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция. Най-сериозен спад има в Румъния, където средният ръст на възнагражденията е паднал от 11,2 на сто през 2001-2008 година до 0,1% през 2009-2016 година, предаде Дарик.

Заплатите в България растат в реално изражение, и за това влияние имат основно три фактора - структурни промени в заетостта в началото на кризата, засилен конкурентен натиск на европейския трудов пазар през последните години, безпрецедентно продължителна дефлация, обобщава КНСБ. Но в крайна сметка този растеж е с много ниски темпове и тръгвайки от много ниска база.

Още: Летищата в Бургас и Варна ще имат тераси с гледка към пистата

Още: Надежда за Украйна: Путин съсипа Русия с кредити заради нуждата от оръжия

За сравнение, средната заплата в България през 2016 г. в момента е 523 евро спрямо 3333 евро във Финландия - разлика от близо 7 пъти. При съседите статистиката е подобна - въпреки че в Румъния през последните години доходите бяха орязани, средната работна заплата е по-висока от тази в България с 21,9%. В Македония тя е по-висока с 16,6%, а в Сърбия - с 35%. 

За да се стопи това неравенство трябва ускорен ръст на доходите, който да позволи, ако не да настигнем, то поне да компенсираме частично това неравенство, коментира изследването лидерът на КНСБ Пламен Димитров.