Ще настояваме за увеличение с 10 -15% на средните работни заплати в частния сектор за 2016 г. Това каза президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на брифинг, на който бяха представени данни за потребителските цени и издръжката на живот в България в края на миналата година.
По думите на Димитров анализите, които прави КНСБ на всяко тримесечие, показват тенденция на стагнация за настоящата година, където средната работна заплата се движи от около 560 лв.
„В същото време реалната работна заплата нараства с 8,3% с отчитане на дефлационните процеси”, обясни той. „Все още 30% от всички домакинства в страната, което е над 2 200 000 души, имат доходи под прага на бедност”, подчерта президентът на КНСБ, цитиран от Фокус.
Според него тенденцията на покачване на разходването е слаба. „За нас е много важно да продължи тази тенденция още по-отчетливо и видомо с увеличението на доходите, което беше договорено и с действията на частния сектор, който през миналата година се е увеличил с 9%”, посочи още той.
„Ние ще настояваме за увеличение на 10-15% на доходите в частния сектор за тази година. Това е едно прилично увеличение, което трябва да дръпне средната работна заплата”, коментира Пламен Димитров.
Той посочи, че е много важно откъде ще дойде икономическият ръст в страната. „Ние залагаме на вътрешното потребление. Вътрешният сектор ще бъде ограничен заради рестриктивната политика и намаляването на европейските пари. Не изключваме целеви инвестиции от вън. България има сериозно изоставане в една от областите на плана „Юнкер”, заяви той като посочи, че в сектора на инфраструктури и иновации, страната ни няма нито един проект, с който да кандидатства по плана.
„Планът вече набира скорост. Около 50 млрд. евро са мобилизирани в плана и работят в стара Европа. Правителството трябва да създаде предпоставка за увеличение на доходите и да договори с бизнеса изграждането на допълнителна инфраструктура”, допълни президентът на КНСБ.
По думите му са необходими нетни приходи от около 20 млрд. лв. в железопътна инфраструктура, водоснабдяване и други дейности. „Активността ще предопредели колко от тези пари ще влязат в икономиката на страната. България има нужда от растеж между 4 -5%, за да възстанови заетостта от преди кризата. Трябва да възстановим около 230 000 работни места. Само такъв растеж, който дава възможност да възстановяваме и генерираме нови работни места с по-добри работни заплати, дава смисъл на младите да останат в България”, допълни Пламен Димитров.
