От Европейската федерация на строителната индустрия още преди година са настояли минимум 50 на сто от средствата, заложени в Националния план за възстановяване и устойчивост, да бъдат предвидени за усвояване чрез строителни дейности. Това заяви изпълнителният директор на Камарата на строителите в България Валентин Николов, цитиран от Труд.
Въпреки че официално не е прието предложението това да е задължително условие за приемане на плановете от Европейската комисия, тази тенденция се очертава в плановете на повечето европейски държави, обясни той. И допълни, че това и в българския документ донякъде е спазено. Николов подчерта, че не бива темата за съдържанието на Националния план да се използва политически. “Един министър се изцепи, че в неговия сектор 90 на сто от плана било стиропор”, казва Николов, визирайки здравния министър Стойчо Кацаров.
"Ако не е чел Плана, той няма право да говори, а ако го е прочел и въпреки това говори тези работи, това означава, че го прави злонамерено", подчерта Николов, като заявява, че от предвидените 736 млн. лв. за здравеопазване, едва половината са за ремонт и строителство на болници, като само една трета от тези средства за енергийна ефективност на сградите. А другите 50 на сто - за иновации и оборудване.
Николов заяви още, че според него е правилно в следващата програма за саниране да се предвиди и финансово самоучастие на собствениците, за да има контрол как се изпълнява съответния проект и хората да са загрижени. Според изпълнителния директор на КСБ това би имало психологическо значение. Подобна е практиката от години в Европа и затова енергийното обновяване на сградни им фонд е на много по-напреднала фаза, обясни Николов, като даде за пример Румъния, в която при саниране на еднофамилни къщи собствениците плащат 50 на сто от разходите. Според експертите при обновяване на многофамилни сгради този процент може да е много по-нисък, но отново трябва да съществува.
"Опасявам се, че ще има изненади в Плана за възстановяване и устойчивост, когато бъде обявен публично", заяви Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията на форум за инвестициите в устойчива енергия. Според него има дефицити на демократичност както при неговото създаване, така и при подобренията, които сега се правят. "Имаше дълги периоди на срещи, някои от тях на закрито, което говори за лобизъм на определени проекти в него", добави той. Като един от недостатъците в плана той посочи липсата на срокове за извеждане на въглищните централи. Излязоха изказвания в публичното пространство, че ЕК иска крайна дата 2036 г., а ние договаряме 2038 г. Той посочи, че освен България, само Норвегия още не е внесла плана си в ЕК.
Според председателя на БСК Добрин Митев всеки час забавяне за внасянето му намалява нашите възможности. Той разкритикува и намеренията на предишния екип на служебното Министерство на икономиката, че е предпочел парите да отидат предимно във финансови средства, докато в страни като Румъния например са наблегнали на безвъзмездната помощ.
