Българската индустрия се трансформира постепенно от такава, която произвежда стоки с по-ниска добавена стойност и разчита на по-нископлатен труд към такава, която прави по-сложни неща и почва да разчита и търси по-висококвалифицирани работници. Това обаче засилва различията между отделните региони в страната, гласят акцентите и основните изводи на осмото поред издание на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Регионални профили", предаде в. "24 часа".
Най-подходящата илюстрация за този преход са различията, които се наблюдават едновременно по отношение на нивото на средните заплати в различните области и образованието и квалификацията на работещите там, каза старши изследователят на ИПИ Петър Ганев. Например в София на всеки 10 заети с висше образование се пада само един с основно. В Монтана е точно обратното - на всеки десет заети души с основно образование се пада само един зает с висше.
Подобна е картината и по отношение на безработицата и заетостта. В София безработицата е 2,1% (в област София дори е 0,7%), а заетостта е 76%. А в Монтана безработицата е сред най-високите в страната - 15,3%, като заетостта е на най-ниското равнище - едва 52%.
"Краят на 2013 - началото на 2014 година беше превратният момент за много наши пазари на труда, моментът, когато някои успяха да се измъкнат след икономическата криза. Но много други изостанаха", каза един от авторите на изследването Адриан Николов. Според него, много други региони в страната са интересни с начина, по който са излезли от кризата. Такива са например Велико Търново, областта, в която има небивал ръст на пазара на труда Шумен и Разград също, а това били двата региона, които изостанали в рамките на предишния икономически бум.
"Докато водещите центрове трансформират своята икономика, покачващите се разходи за труд правят така, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е нископлатена, започват да се преориентират към по-бедните региони. Такива биха били например Хасково и Кърджали. Подобни процеси се наблюдават и в Плевен и Враца", отбеляза Петър Ганев.
Ганев се обоснова с развитието на автомобилния сектор. При производство на по-сложни и по-скъпи части, компаниите идват в София и Пловдив, където има достатъчно експертиза и добре развита развойна дейност - иначе се насочват към региони с по-нисък стандарт на живот.
Един от най-динамично развиващите се сектори през последното десетилетие по отношение на работната сила е секторът на информационните и комуникационните услуги. "Това са 52 хил. относително добре платени, в някои случаи доста добре платени нови работни места само за последните 7 години", каза старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов.
Според неотдавнашно изследване общият брой на заетите в този сектор е към 194 хиляди души, което представлява между 4,5 и 5,9% от заетите у нас. Но тези работни места - и съществуващите и новите, са неравномерно разпределени. В 9 от 10 случая говорим за София, останалата част от сектора отива предимно в Пловдив и Варна. "Това променя регионалната карта. Ако в даден център се създадат 2-3 или 5 хил. високоплатени работни места, това много променя цялата картина на града и на периферията около всеки голям център", каза Богданов. Всичко това води до положение, при което област София-град дръпва много напред в сравнение с останалите региони и в момента тя е два пъти по-богата от следващия регион в класацията по БВП - област Стара Загора.
В столицата са концентрирани и най-много чужди инвестиции - 12,3 млрд. евро за 2017 г., докато във Варна, Бургас и Пловдив поотделно те са в рамките на около 1,9 млрд. лв.
Заради индустриалните зони, които се намират в София-област, тя също дръпва много напред и се класира на едно от челните места по инвестиции, трета по произведен БВП на човек от населението и втора по произведена продукция. Изобщо периферията на големите икономически центрове дърпат напред – пример е притокът на чужд капитал и развитието на индустрията около София и Пловдив.
Експертите на ИПИ дават и категоричен пример, че икономиката е най-важна за хората и решението им къде да живеят. В Смолян, по статистика въздухът е най-чист, нивото на престъпност е най-ниско, но много хора от там търсят начин да дойдат и идват в София. В Смолян са регистрирани едва 5,1 регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на всеки 1000 души, докато в големи градове като столицата те са 15,1 на 1000 души, в Бургас са 15,2, а във Враца са 15,4. Градът се представя добре и при показатели като среден успех от матурите по български език и литература, а има и най-високия коефициент на записалите се в училище в страната - 91,8%.
"Но въпреки всички тези показатели жителите на област Смолян отиват да живеят в София и другите големи градове и областта има най-високия механичен отлив на население - 8,1 промила през 2018 г., съчетан с най-големия отрицателен прираст на населението. Всичко това показва, че основните причини за мигрирането на населението са чисто икономически и хората напускат областта в търсене на по-висока заплата другаде", каза Адриан Николов.
