Икономика и отбрана в страната на пропуснатите възможности

Министерството на отбраната загърби индустриалното сътрудничество и блесна с диагнозата, че сглобяването на бойни бронирани машини е по-скъпо в България, отколкото в най-богатите европейски държави. 

Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите

Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас

Ако някой си мисли, че в България промишленото производство е по-евтино, отколкото в европейските държави с най-високи цени на енергията, заплати, данъци и осигуровки, той очевидно не е запознат с последните иновации в икономическата мисъл на българското Министерство на отбраната. В края на 2020 г. стана ясно, че проектът за бойна машина на пехотата е блокиран. МО беше поканило 4 компании – от Швейцария, Франция, Германия и Финландия. Само две от тях подадоха оферти, но финансовите им предложения бяха със стотици милиони над бюджета от 1.46 млрд. лв.

На заседанието на парламентарната комисия по отбрана от 23 ноември м. г. се оказа, че екипът на министър Димитър Стоянов има удивителна версия за причините за този провал при бюджетирането. Според министъра, оскъпяването на проекта за бойна машина на пехотата „основно дойде от това искане за индустриално сътрудничество – тук да се сглобяват, тук да се произвеждат машините“. След което Стоянов успокои депутатите, че МО няма да повтори повече тази грешка и изискванията за местно производство са отпаднали при рестартирането на проекта. За продажби на произведени в България машини извън страната пък изобщо не можело да става дума, защото според проучване на МО „пазарът е прекалено наситен“. Иначе казано, други произвеждат, продават и печелят, защо да го правим и ние? 

Разбира се, никой не е очаквал служител на МО да се изправи храбро пред обществеността и да признае, че действителните причини за продължаващия провал на проекта са нереалистичните технически изисквания на Сухопътни войски и вероятно нереалистичните финансови амбиции на други хора. 

Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина 

Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години

Заключенията на министър Стоянов респектират както с почти пълната си липса на връзка с реалността, така и с факта, че пряко противоречат на публично заявените политики на президента Румен Радев. „При по-добра подготовка и политическа воля, договорите за индустриално сътрудничество могат да предоставят по-добри възможности както за въоръжените сили, така и за икономиката – и то в областта на високите технологии“, заяви Радев при полагането на клетвата си в НС на 19 януари 2022 г.

Създава се впечатлението, че за МО не са приоритет стотиците работни места, които адекватното управление на подобен проект може да създаде в България. Пропуснати ще бъдат и възможностите проектът за бойна машина на пехотата да се използва за трансфер на технологии като инструмент за постигане на две стратегически цели за българската държава: Първата е намаляване на тежката зависимост на българския ВПК от остарели съветски технологии и лицензи и пълноценно интегриране в отбранителната индустрия на НАТО. Втората – достигане на качествено нов етап в българското автомобилостроене – от производство на резервни части и агрегати до сглобяване на готови автомобили.

При откриването на международната конференция „Automotive and Mobility Forum - Southern and Eastern Europe 2022“ на 1 юни 2022 г. в София, Румен Радев каза силни думи за конкурентоспособността на българския автомобилен сектор: „Автомобилният сектор е най-бързо развиващият се отрасъл в България и заема 10-12% от БВП на страната, като се очаква след 5 години да достигне около 20% от БВП на България. Автомобилният сектор създава 70 хил. работни места в страната, като в 9 от 10 автомобила, произведени в Европа, има вградени компоненти, произведени у нас, а 80% от сензорите на автомобилите, продавани в Европа, се произвеждат от базирани в България мощности.“ Или с други думи, в България се произвежда всичко, освен самите автомобили – засега. Още: Най-модерната бойна машина, предложена на българската армия (СНИМКИ И ВИДЕО)

В тези пазарни тенденции няма нищо изненадващо. По данни на Евростат цената на труда във Франция, Германия и Финландия за 2021 г. е между 35 и 38 евро на час. В Швейцария пък е 60 евро. На фона на тези държави в „скъпата“ според МО България цената за час труд е едва 7 евро. По отношение на данъци, осигуровки и енергия за бизнеса България традиционно е в петицата на най-конкурентоспособните членове на ЕС, докато Франция, Германия и Финландия са твърдо в дъното на класацията. Швейцария, която е извън ЕС, исторически не е по-евтина. Цените на металите и другите суровини се определят от световните борси и мястото на производство или сглобяване няма голямо значение. При тези обстоятелства никой не би трябвало да се изненадва, че големите европейски и световни автомобилни концерни преместват все по-голяма част от производствените си дейности в България.

Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС

Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)

Ако Стоянов не вярва на президента, на НСИ и на Евростат, може просто да попита българския производител Самел-90. През 2021 г. самоковската компания сглоби и бронира 98 машини по поръчка на МО за близо 50 милиона лева. Каква ли би била цената за същите дейности в Швейцария? Откъде МО достигна днес до впечатляващото заключение, че индустриалното сътрудничество оскъпява проекта за бойните машини? Възможно ли е да съществува такова равнище на некомпетентност или мотивацията на администрацията е друга? Как индустриалното сътрудничество с една от най-конкурентните икономики в ЕС може да се окаже оскъпяващ фактор?

Отговорът на тези въпроси донякъде ни дава самият министър на отбраната в изслушването си в парламентарната комисия, където пространно изброява производствените мощности на двамата финалисти в проекта – финландската Patria и швейцарската GDELS. Действително Patria има заводи във Финландия, Полша, Словения и Хърватска. GDELS – в Швейцария, Испания, Австрия, Германия. 

Естествено, от гледна точка на производители, които са инвестирали милиарди в други държави от ЕС, местното производство в България за относително малка поръчка представлява дублиране на разходите и заетостта и оскъпяване на цялостния производствен процес. Остава въпросът дали политиката по въоръженията на България се прави от МО в полза на българския бизнес и българския данъкоплатец, или се диктува буквално от интересите на чужди корпорации.

Впрочем, на споменатата международна конференция Румен Радев посочи „високото ниво на бюрокрация“ като основна пречка пред развитието на автомобилния сектор. Дали Министерството на отбраната може да се разпознае в тази констатация на държавния глава? На този етап такива индикации липсват. Напротив, при изслушването му от парламентарната комисия министър Стоянов твърдо защити политическото решение да няма технологичен трансфер и индустриално сътрудничество в проекта за бойна машина на пехотата. С това МО изрази позицията, че на България трябва да се гледа, по думите на бившия министър Красимир Каракачанов от края на 2020 г. „като на колониална държава, която е длъжна само да купува отвън“. 

Автор: Ганчо Каменарски