Комисията по икономическа политика и туризъм в Народното събрание разгледа днес, 22 юни, номинациите за председател и членовете на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).
Почти всички 11 кандидати засегнаха темата за картела на горива и нуждата от подобряване ефективността на Комисията. Номинираните се фокусираха върху различни несъвършенства в работата и структурата на КЗК, като нуждата от извършването на икономически анализи, реорганизиране на администрацията на регулатора, начинът за разпределяне на жалбите между членовете на КЗК и трудността за разриване на картел или злоупотреба с монополно положение.
Парламентарната група на ГЕРБ издига Юлия Ненкова, дългогодишен заместник-кмет на Столична община за председател на КЗК и Георгица Стоянова - юрист в Министерството на отбраната, за член на регулатора. Ненкова, която е работила в Софийски градски съд, е и единствената кандидатура за председател на КЗК. Нейната кандидатура беше представена от Данаил Кирилов от ГЕРБ.
Предизвикателство с осигуряване на ефективността на Комисията, смята Ненкова, която засегна темата за картела на горива, но обърна внимание, че злоупотребите с господстващо положение са трудно доказуеми. Тя заяви, че често споразуменията между играчите са в устна форма, което затруднява тяхното разкриване. Доказваното на картелно споразумение е труден процес, изискващ време и сериозни усилия, каза още Юлия Ненкова. Тя допълни, че за постигане на конкурентна среда са необходими усилията не само на КЗК, но на всички засегнати страни.
Същевременно според Георгица Стоянова в момента КЗК се фокусира върху леки нарушения на конкуренцията, а не на тежки като картели и монополи. По думите ѝ също така е необходим ефективен контрол върху концентрацията на предприятия. Стоянова заяви, че би работила за установяване на непротиворечива практика на КЗК при идентични случаи, което би довело до сигурност в бизнеса.
Стоянова засегна и нуждата от непрекъснато повишаване на квалификацията на експертите в КЗК. "Считам, че в КЗК следва да бъдат привлечени висококвалифицирани икономисти", заяви още Стоянова, като изтъкна като друг приоритет популяризиране на дейността на Комисията сред бизнеса и другите заинтересовани лица.
Народните представители от „Патриотичният фронт“ издигат за заместник-председател на комисията кандидатурата на адвоката Димитър Кюмюрджиев, който твърдо заяви: Аз считам, че КЗК в настоящата си дейност няма адекватен контрол върху защита на конкуренцията. Според него работата на КЗК в последните години е показала ниска ефективност при заведените производства. "Необходима е коренна промяна в администрацията на регулатора, за да се постигне разкриване на най-злостните нарушавания на конкуренцията", посочи Кюмюрджиев.
Анна Янева, която бе два мандата заместник-министър на икономиката, е предложена от парламентарната група „БСП - Лява България“. Тя е и един от двамата икономисти в групата на 11-те кандидати. Янева се фокусира върху нуждата от създаване на звено икономически анализи в КЗК.
Според нея в момента регулаторът има формален поглед върху функционирането на пазарите, като затова е нужно разширяване на икономическата експертиза. По думите на Анна Янева българският регулатор е един от малкото в Европа, който няма звено за икономически анализ, което постоянно да анализира пазарите. Според нея подобно звено би довело до предотвратяване на антиконкурентни практики. "Трябва да имаме предвид, че съдът също приема тази функция и често взима предвид изготвените икономически експертизи", каза още тя. По думите на Янева КЗК трябва да се следва секторите на икономиката, а не главите на закона. Анна Янева се обяви за въвеждането на принципа за случайно разпределение на производствата между членовете на Комисията.
Номинация на ДПС е преподавателя по конституционно право проф. Пламен Киров, който обърна внимание, че секторните анализи са "мощно средство" за създаване на моментна снимка на анализ на тенденциите в определени сектори. Според него КЗК трябва да е проактивна, а не да чака да бъде сезирана. "Конкуренцията сама по себе си е в интерес и на стопанските субекти, но и в интерес на потребителите", каза Киров.
Трима депутати от Реформаторския блок/СДС са номинирали Красимир Витанов, който управлява държавната компания “Екоинженеринг - РМ” и работил в КЗК и Агенция "Пътна инфраструктура", а останалите партии от РБ (извън СДС) предлагат икономиста Георги Ганев. Витанов говори за неефективността на КЗК, като заяви личното си мнение, че има ограничен достъп до данъчните складове.
От своя страна Ганев се фокусира върху икономическата роля на КЗК за постигане на ефективна конкуренция. "Основно две групи хора са ползвателите на конкуренцията – крайните потребители и фактическите и потенциални участници в конкуренцията в дадена пазарна ниша. С потребителите не трябва да бъде злоупотребявано и на фактическите потенциалните конкуренти да не бъде пречено. Това ще бъде и основната гледна точка от която аз ще подхождам, когато конкретни казуси постъпят пред Комисията, каза икономистът.
Георги Ганев също се обяви за нуждата от специализирано звено за икономически анализ, като изтъкна, че икономическият анализ е важен на много нива. Според него той може да помогне при доказването на картел, което е "прословуто трудно" за доказване. Тези злоупотреби могат да бъдат видяни чрез икономическият анализ, иконометрични техники и сравнение с подобни нам стопански действителности, каза Ганев. Той също така изтъкна, че е важна връзката на КЗК с обществото в лицето на бизнес, медии и неправителствени организации.
Адвокатът от Велико Търново Николай Илчев е изборът на АБВ. "КЗК не трябва да забранява сделки, а да налага поведенчески условия да ги разрешава", каза той. Според него Комисията може да се превърне във важен антикорупционен фактор в изграждащата се антикорупоционна система.
Независимият депутат Муса Палев предлага юриста Кирил Дойчинов, който е работил в КЗК до 2009 г., а в момент е експерт по обществени поръчки. Дойчинов обяви нуждата от борба с картелните споразумения и посочи картела на горива. "Към момента считам, че момента липсва ефективен и непрекъснат контрол върху жизненоважни сектори, като горивата, каза още той. Като друг такъв сектор той посочи пазара на електроенергия. Според него, ако КЗК не си свърши работата след либерализирането на пазара на електроенергия, то вместо да падната цените на ток могат да се вдигнат.
Стамен Гърбелов, който оглавява дирекция “Нелоялна конкуренция” в КЗК, е предложен от народни представители на БДЦ, като те имат още една кандидатура в лицето на адвоката от Ямбол Красимир Зафиров.
КЗК е колективен орган, който взима решения с мнозинство от 4 класа. От 11-те изслушани кандидати в крайна сметка само 7 ще бъдат избрани за членове на Комисията. След изслушването парламентарната комисията по икономическа политика ще изготви доклад и проект за решение за избор на всеки от кандидатите.
