Хазната започна да закъсва с постъпленията от най-големия си източник на приходи - данъка върху добавената стойност. В края на април финансовото министерство отчете, че от ДДС в бюджета са влезли 4,905 млрд. лв. Това е със 143,5 млн. лв. (2,8%) по-малко от събраното за същия период на миналата година, въпреки общата инфлация и ръста на брутния вътрешен продукт на страната.
Още: Общинска банка представя на пазара своето ново мобилно приложение – MB-mobile
Още: Тръмп си намери виновник за бъдещи икономически провали, рейтингът му пак е надолу
Причина за негативната тенденция е спад в приходите от ДДС от внос. В сравнение с първите четири месеца на миналата година, сега постъпленията са със 7% по-малко и достигат 1,921 млрд. лв., пише в. "Сега".
Най-значително е намалението на налога от вноса на горива и смазочни материали, промишлени доставки и транспортно оборудване, съобщава финансовото министерство. Постъпленията от ДДС са паднали и заради по-ниската цена на внасяния суров петрол. От МФ не посочват с колко е паднала цената към април цената, но в статистиката на МФ от месец март се посочваше разлика от 44% за една година (от 97,7 долара за барел средно за първото тримесечие на 2022 г. до 54,1 долара за барел средно за същия период на 2023 г.)
Наскоро шефът на Агенция "Митници" Павел Геренски информира депутатите от бюджетната комисия за значителен спад не само на цената, но и на количествата суров петрол, който внася "Лукойл Нефтохим" - основно перо в събирания от митниците ДДС. За първите четири месеца на годината бургаската рафинерия е внесла с 223 млн. кг или 11% по-малко суров петрол, но в стойностно изражение свиването е с 43%. Митниците отчитат спад и във вноса на дизелово гориво и други петролни продукти, а също и на метали.
Още: Обрат с цената на петрола въпреки търговската война
Още: Доходът за издръжка расте: Ето колко пари трябват месечно за тричленно семейство
През първите четири месеца на 2023 г. се наблюдава понижение на ДДС от внос на всички икономически групи стоки с изключение на групата „Храни и напитки“, става ясно от данните на МФ.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Сделките с имоти се забавят: Падат ли и цените?
Още: Индустрии на червено: Русия ревизира прогнозата за икономиката си и за петрола си
И докато данъчните приходи от внос падат, то българският износ като цяло върви нагоре, а с това и декларираният за възстановяване ДДС. Това е и причината през първите три месеца на годината постъпленията на ДДС от сделки в страната да бяха по-ниски от тези през миналата година. Към края на април събраният ДДС от сделки в страната излиза на нивото от предната година - 2,983 млрд. лв.
За първите четири месеца на годината възстановеният ДДС на износители е 2,262 млрд. лв., което е с 18,3 % повече от миналата година, посочва МФ. "За периода при 22 дружества е отчетен ръст над 10 млн. лв. на декларирания за възстановяване ДДС. Само от тези дружества декларираният за възстановяване ДДС е 760 млн. лв., което е с 584 млн. лв. (ръст от над 300 %) повече спрямо същия период на миналата година. Основната дейност на тези дружества е търговия с горива, електроенергия, специална продукция и лекарства", се казва в отчета на МФ.
За по-ниските приходи от ДДС вина имат и приетите от второто полугодие на миналата година намалени ставки от 9% за парно и природен газ, както и въвеждането на нулева ставка за хляб и брашно. Загуба за бюджета носи и и увеличението на прага за регистрация по ЗДДС от 50 хил. лв. на 100 хил. лв. от 1 януари тази година.
Още: Задава се недостиг на популярна ядка: Виновен е дубайският шоколад
Още: Газовите запаси на Украйна: Киев започна да трупа газ под земята
В крайна сметка благодарение на по-добрите постъпления от данъка върху доходите на гражданите и от данък печалба на фирмите общите данъчните приходи за първите четири месеца на годината излизат с около 6,5% по-високи от миналата година и в края на април достигат 9 879,3 млн. лв.
При липсата на приет нов бюджет за тази година и поредно удължаване на действието на бюджета от миналата година, държавата месечно може да харчи 1/12 част от миналогодишните разходи, но не повече от събраните приходи за съответния месец.
