Газът и петролът от Азербайджан са от решаващо значение за усилията на Европейския съюз да замени руските изкопаеми горива, но има опасност това да се обърка. Стремежът на блока да се превърне в силен играч в разкъсвания от войни Южен Кавказ, е доста рисков, пише Politico в свой анализ.
ЕС изпрати гражданска мисия, която да помага за охраната на арменската страна на планинската граница с Азербайджан, заради което Баку предупреждава за чужда намеса във вътрешните работи. Преди това в спорния регион Нагорни Карабах имаше руски миротворци, но те се провалиха в мисията си.
В същото време Европейският парламент гласува доклад, осъждащ състоянието на човешките права в Азербайджан, и така предизвика още по-голямо възмущение в страната.
Всичко това хвърля сянка върху сделката на ЕС с Азербайджан за удвояване на годишните доставки на газ за блока до 20 милиарда кубически метра до 2027 г. България също се обърна към азерския газ след спрените руски доставки през април миналата година. Страната ни получава 1/3 от нужното количество именно от този източник, като синьото гориво идва по завършения през 2022 интерконектор с Гърция. Планът е в бъдеще той да бъде разширен още.
В разговор с Politico при условие за анонимност високопоставен служител в дипломатическата служба на ЕС изрази съжаление, че мисията за наблюдение на блока, изглежда, е влошила отношенията. "Надявахме се на различен сценарий с Баку. Споделяме с Азербайджан цялата релевантна информация за патрулите и т.н., защото не искаме да има проблеми", твърди той.
Брюксел се надяваше да засили присъствието си в Южен Кавказ, изграждайки икономически връзки с Азербайджан и същевременно предлагайки политическа подкрепа на съседна Армения в опит да запази баланса между двете съперничещи си държави. Но не така се възприемат от Баку 100-те наблюдатели, обявени от Брюксел през януари след двудневната война в Нагорни Карабах през септември миналата година.
Миналия месец президентът на Азербайджан Илхам Алиев разкритикува външната намеса в противопоставянето на страната му срещу Армения. "Посредниците, участващи в карабахския конфликт, (се опитват) не да решат въпроса, а да го замразят", заяви той, като добави, че Баку отхвърля усилията да ни "уморят с безсмислени преговори". САЩ също се прояви като посредник в конфликта.
През 2020 г. Алиев започна успешна военна офанзива, като си върна обширни територии от Нагорни Карабах - отцепнически регион в международно признатите граници на Азербайджан, но контролиран след разпадането на СССР от етническото арменско население. Конфликтът завърши с прекратяване на огъня с посредничеството на Русия, но напрежението се покачва постоянно и има опасения за връщане към пълномащабни боеве.
"Много арменци вярват, че ще има пролетна офанзива от страна на Азербайджан", казва ръководителят на мисията на ЕС в Нагорни Карабах - Маркус Ритер - пред Deutsche Welle. "Ако това не се случи, мисията ни вече ще е успешна".
Дни преди това държавните медии в кавказката страна твърдяха, че мисията всъщност помага за "провокирането на Азербайджан към нова война", като намекваха, че ЕС може да понесе вината за евентуален конфликт.
"Азербайджан и Русия на практика казват едно и също нещо - че мисията на ЕС е военно-разузнавателна операция под прикритието на мониторинг", допълва служителят на ЕС. "Те се опитват да дискредитират мисията, която е изключително гражданска и невъоръжена, от самото начало и ние не можем да направим много по въпроса".
Вакиф Садиков, ръководител на мисията на Азербайджан в ЕС, заяви пред Politico, че присъствието на наблюдателите в близост до границата тревожи Баку. "Това е двустранен въпрос между Армения и ЕС, но той се случва на няколкостотин метра от нашите собствени гранични пунктове и в силно милитаризирана среда, в която има руски граничари, арменски граничари, руски редовни части, арменски редовни части, а по-близо до иранската граница - ирански военни. Сега имаме и мироопазващи сили на ЕС. Така че имаме основателни въпроси, свързани със сигурността", каза той.
Баку също реагира с ярост, след като миналия месец Европейският парламент подкрепи доклад, в който "се осъжда последната широкомащабна военна агресия от страна на Азербайджан през септември", страната се обвинява в подкопаване на мирния процес и се "подчертава готовността на ЕС да участва по-активно в разрешаването на продължителните конфликти в региона".
В резолюцията, гласувана от Комисията по външни работи, се твърди, че "зачитането на човешките права и основните свободи в Азербайджан все още е много негативно и трябва да се подобри, преди ЕС да задълбочи допълнително политическото и енергийното си партньорство със страната". В предложението се изтъкват репресиите срещу опозиционни активисти, случаите на изтезания и липсата на независима съдебна система.
Комисията по международни отношения в азербайджанския парламент отвърна на удара, като заяви, че решението на ЕС носи "непоносима миризма на корупция". Тя агресивно обвини евродепутатите, че били повлияни от "Армения и арменската диаспора, които отдавна са тумор в Европа".
"Загрижеността на ЕС за правата на човека дразни официалните лица в Баку", казва Ахмад Мамадли, азербайджански активист за демокрация и председател на опозиционното Движение 1918. Сега той призовава за налагане на санкции на страната, като твърди, че "западният натиск върху авторитарните държави винаги е възможен, стига да не се разменя за природни ресурси".
Усилията на Брюксел за успокояване на напрежението не дават резултат. Миналия месец председателят на Европейския съвет Шарл Мишел разговаря с лидерите на Армения и Азербайджан и поиска мир, но малко след това от Баку обявиха, че се овладели път в Нагорни Карабах, използван за логистика от арменците.
Затова се говори все повече за санкции на ЕС срещу Азербайджан, само че така блокът би рискувал да използва енергийните ресурси на страната като заместници на руските.
ОЩЕ: ЕС зове за мир в Нагорни Карабах, но се притеснява от руската кампания в Армения
