В дните на принудителна социална изолация заради коронавируса животът на много семейства се върти на балкона. Той стана място за игра, за общуване с природата (огледайте се колко цветя и шарени сандъчета има по прозорците на иначе сивите блокове), място за отдих след напрегнатото хоум офис ежедневие.
Балконът обаче може да се окаже и една много полезна площ във връзка с амбициозните, макар и позабравени в момента европейски планове за декарбонизацията на икономиката. От писмен отговор на енергийният министър Теменужка Петкова до депутата от БСП Кристиан Вигенин става ясно, че се готвят промени в Закона за енергетиката и Закона за енергия от възобновяеми източници, които ще направят производството на електроенергия от потребителите по-лесно. А с това и реализация на основната идея на пакета "Чиста енергия" - активна роля на потребителите в сектор енергетика.
Чиновниците признават - не само в България, но и в целия ЕС, потребителите са пасивни и не са ангажирани с енергийната система, проблемите ѝ ги касаят дотолкова, доколкото да имат нужните количества енергия и то на достъпни цени. Нормално, но недостатъчно на фона новите реалности за сектора. Затова и в приети миналото лято директиви от Брюксел се надяват да променят това положение, защото това е ключът за бъдещето на енергетиката.
Предписанията са на първо място ангажираност на крайния потребител и това може да стане чрез новите технологии. Например умните измервателни системи могат да покажат почти в реално време какво е потреблението, какво може да бъде и как да бъде спестено излишното количество, което от своя страна води до оптимизиране на сметките - и за домакинствата, и за производителите на енергия. А това пък води до редица други позитиви, сред които и по-малко емисии вредни вещества в атмосферата.
За много хора у нас обаче възможностите на тези мрежи граничи с научната фантастика и засега т.нар. "умни електромери" се инсталират основно в полза на електроразпределителните дружества. Възможността за дистанционен отчет намалява разходите за инкасаторите и спестява главоболия с регулатора, когато се събират почивни дни, а срокът за отчет на електромерите съвсем не е гъвкав и е точно 31 дни, независимо дали е въведено извънредно положение или не.
Но умните електромери са само първата стъпка към един изцяло нов подход в енергетиката. И сигурно вече се чудите къде е ролята на новия център на домовете ни - балкона? Благодарение на иновациите цените на оборудването на централите от възобновяеми източници падат непрекъснато. Ефективността им също се увеличава и това означава, че е нужна по-малка площ, което е от ключово значение за ограничените възможности на жилищните сгради. При усъвършенстването на технологията вече е необходимо и по-малко слънцегреене и това ще прави все по-честа гледката на фотоволтаични панели по фасадите на блоковете в Европа. Така едно домакинство ще може само да произведе нужната му електроенергия, а излишните количества - да продава на свободния пазар или на крайните доставчици. Ползите са не само за бюджета на семейството, а и на държавата, защото така правителството няма да търси начини да изпълнява амбициозните цели за намаляване на емисии и декарбонизация, заложени в европейските планове.
И сега в българското законодателство електроцентралите на балкона или покрива, тоест малките централи, не са забранени и дори с промени в Закона за енергетиката от май 2019 година условията за изграждането им вече са доста облекчени. Например домакинствата, произвеждащи ток за собствени нужди и със собствен кабел, въведени в експлоатация от 1 юли 2019 година, не трябва да плащат мрежови такси и таксата "Задължение към обществото". В този дух е и приетата почти по същото време Директива 2019/944 на ЕС. Текстовете предписват, че държавите в ЕС трябва да премахнат пречките, които възпират потребителите сами да произведат електроенергия и призовават да се премахнат правните и търговски бариери. Така чиновниците признават за наличието на прекомерни такси за включване, задължение за предаване на електроенергията на системата или изискване средностатистическото домакинство, решило да се възползва от слънчевата си тераса, да отговаря на всички изисквания, валидни за доставчиците - обикновено компании с годишни бюджети в размер на милиони. С предложението си Брюксел иска възможност потребителят да е активна страна в тази система и като такава да поеме и своя "адекватен дял" от разходите на системата. Целта е достъп до енергия, а не генериране на приходи, казват чиновниците и допълват: "какъвто е случаят с традиционните енергийни предприятия". За съжаление такива действия съвсем не са редки и в сектора все още се помни примерът на завода за гуми във Видин, чиито основни приходи идваха от префернциалните цени на произведената електроенергия, а не от продажбата на гуми, тоест основната дейност на предприятието.
Едно е ясно - домакинствата лека-полека ще трябва да се сбогуват със своята пасивност в енергийния сектор. На хоризонта (през 2021 година) вече се задава и Четвъртия пакет за енергетиката в Европа, а част от плановете в него са създаването на граждански енергийни общности - своеобразни кооперативи от жилищни сгради, които сами произвеждат необходимата им електроенергия и така стават независими от системата, намаляват разходите си, както и въглеродните емисии. Звучи ли прекалено идеалистично? Да, но не и невъзможно. Как ще стане това този път е в ръцете на чиновниците, а от умното прилагане на правилата ще зависи дали ще стане обичайна гледка цъфнали шарени мушкати на терасата с фотоволтаик отпред.
