Европейската комисия е позволила съществуващите вече в България големи горивни инсталации да продължат работата си при сега действащото екологично законодателство. Това става ясно от съобщение на Министерството на околната среда и водите, публикувано във вторник просто като "актуална информация". Позволението означава, че новите екостандарти ще важат само за инсталации, които ще бъдат пуснати след като тези стандарти започнат да важат!
В нея се припомня консолидираната в последните близо два месеца българска позиция, че страната ни не може да покрие планираните нови екоизисквания за въглищните електроцентрали, които трябва да свият още нивата на изхвърляните във въздуха серен двуокис, азотни оксиди и живак. Финалното решение трябва да бъде взето на 28 април специален комитет в Брюксел.
На 15 март ековедомството е изпратило до Европейската комисия писмо, че в намеренията й не са отразени спецификите на въглищните електроцентрали в Маришкия басейн, които горят само местните силно сернисти лигнитни въглища. Поради невъзможността за замяна на изгаряното гориво, новите емисионни нива не могат да бъдат приложени към тези електроцентрали при жизнени икономически условия, е българската позиция, пише Mediapool.
МОСВ: Проблемите са решени
Отговор на това писмо е било получен на 3 април и в него "Европейската комисия потвърди позицията на министерството, че съществуващите инсталации, работещи при спазване на изискванията на действащото законодателство, могат да продължат работа в съответствие с него", съобщават от ековедомството.
"Това на практика решава проблемите, които биха произтекли от новите по-строги изисквания и биха довели до непосилни разходи или до преустановяване на експлоатацията на съответните централи, загуба на работни места и деиндустриализация на целия регион", допълва се в него. От това може да се направи изводът, че Еврокомисията ще допусне изключения от изискванията за българските горивни инсталации, от които най-засегнати ще са въглищните централи и мините.
В същото време обаче министерството допълва, че "на заседанието на 28 април българската страна ще продължи да отстоява позицията си и ще предложи изменения на определени стойности на емисионни нива за серен двуокис, азотни оксиди и живак в атмосферата". Не става ясно защо се налага това при положение, че ЕК смята, че инсталациите могат ад работят при сегашното законодателство, както и какви са исканите изменения.
Енергийната камара поиска отделни екоцели за всяка ТЕЦ
"Актуалната информация" дойде часове след като от Националната енергийна камара призоваха България да поиска от Европейската комисия определяне на индивидуални цели и различни лимити за въглищните централи у нас за постигане на новите екостандарти. На българските топлоелектрически централи трябва да се отпусне повече време за внедряване на планираните от ЕК нови изисквания, коментираха пред журналисти във вторник съпредседателите на Националната енергийна камара Оливие Маркет и Роберт Дик, директори съответно на "Ей И Ес България" и "ЕВН България".
Компаниите са сред осемте члена на формираната миналата година браншова организация, събираща още останалите две електроразпределителни дружества ЧЕЗ и "Енерго-Про", "КонтурГлобал" и асоциациите на слънчеви, вятърни и водни електроцентрали. Общо членовете на камарата са инвестирали 5.5 млрд. евро и осигуряват работа на над 10 хил. души. "Ей и Ес" и "КонтурГлобал" като собственици на ТЕЦ "Гълъбово" (бившата "Марица Изток 1") и на "Марица Изток 3" са пряко засегнати от новия екологичен пакет, макар и да са въглищните централи у нас, отговарящи в най-голяма степен на екоизискванията на ЕК.
Новият регламент за най-добрите налични технологии за горивните инсталации с мощност над 50 МВ трябва да започне да се спазва след четири години. Това означава, че тогава големите горивни инсталации, използващи не само въглища, но и биомаса, отпадъци и течни горива, ще трябва да са постигнали исканите нива на пречистване на серния двуокис, азотните окиси и живака. Ако не успеят, няма да получат комплексно екоразрешително и водите и ще трябва да преустановят работа.
Едва от средата на февруари България започна да консолидира обща позиция за преговорите с Брюксел, които се водят от екоминистерството. В офанзивата бяха включени 16 от 17-те български евродепутати, които изпратиха писмо до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер, представяйки му опасностите пред българската енергетика при прилагането на еврорегламента в сегашния му вид и цената, която бе струвал той на българската икономика, на нейната конкурентност и на потребителите на електроенергия. По оценка на Министерството на енергетиката 1 млрд. лв. са необходимите инвестиции за постигането на новите тавани. В момента българското правителство иска среща и с еврокомисарите по околната среда и енергетиката, но все още няма отговор от тяхна страна.
Представителите на Националната енергийна камара също смятат, че новите екоцели на ЕК са трудно постижими за българските ТЕЦ заради възрастта на използваните технологии.
Оливие Маркет не се нае да коментира необходимите инвестиции за прилагането на екопакета в България и обясни, че в "Ей И Ес" все още оценяват ефекта за тях самите. Той обърна внимание, че досега не е имало изисквания за изхвърляните нива на живак в атмосферата и пречистването му не е широко разпространена практика в индустрията, а въпросът, който интересува всички, е кой ще плати сметката за подобна инвестиции.
