България изостава със санирането на жилищата. Сградният фонд у нас е далеч от постигането на целите за климата до 2030 г. и за въглеродна неутралност. Това става ясно от доклада EU Buildings Climate Tracker.
Разработеният доклад от BPIE, водещ независим експертен център в областта на енергийните характеристики на сградите, проследява напредъка на сградния фонд в Европейския съюз към целта за постигане на климатична неутралност до 2050 г.
Ситуацията е тревожна в Източна Европа
Ситуацията е тревожна, не само у нас, а като цяло в страните от Централна и Източна Европа - Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния и Словакия.
Още: Екоминистърът: Напълно безплатното саниране свърши
При разглеждане на напредъка между 2015 г. и 2020 г. резултатите за повечето показатели показват разминаване между настоящото състояние и стойностите, необходими за постигане на неутралност по отношение на климата.
През 2020 г. въглеродните емисии от използването на енергия в сградите са 422 млн. тона, което е с 18% повече от изискваната целева стойност.
Делът на възобновяемите енергийни източници за отопление и охлаждане е с около 30% по-нисък от изискваното, което налага изготвянето на по-ясна пътна карта за декарбонизиране на сектора на отоплението и охлаждането.
Инвестициите с 40% по-ниски от изискваните
Натрупаните инвестиции в обновяване през 2020 г. са с 40% по-ниски от изискваните.
Още: Ходене по мъките: Как се кандидатства за саниране на голям блок?
Разходите за енергия на домакинствата бяха близо до достигане на целевите стойности през 2020 г., но последвалото увеличение на цените на енергията оказват отрицателно въздействие върху този показател. Последиците от увеличаването на енергийните разходи на домакинствата могат да бъдат значителни, особено в региони с високи нива на енергийна бедност, какъвто е ЦИЕ, където енергийните разходи на домакинствата вече надхвърлиха с 6.3% очакваната стойност за 2020 г.
За да се осъществи т. нар. Вълна на саниране в Европа, Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС) трябва да възприеме минимални стандарти за енергийните характеристики на сградите, като се даде приоритет на сградите с най-лоши стартови показатели, с ясни етапи и срокове за изпълнение и осигурен финансов ресурс. По отношение на новите сгради, стандартът за нулевоемисионни сгради трябва поетапно да забрани използването на отоплителни системи на горива с високи въглеродни емисии, препоръчва докладът.
