Чумата по дребните преживни животни (Peste des petits ruminants, PPR) се превърна в горещата тема на българското ежедневие. Светкавично куп хора се превърнаха във ветеринарни специалисти и професори, а, разбира се, различни политически сили моментално се намесиха – дали в опит да помогнат или да трупат рейтинг всеки сам може да прецени.
Предистория
Особено впечатляващ по отношение на болестта е докладът на Центъра за оценка на риска по хранителната верига (ЦОРХВ). Причината – там е описана хронологията на случилото се и отделни части от доклада представляват удобна възможност за интерпретации. В документа изрично е посочено, че на 4 юли, в стопанството на Йордан Трифонов от село Воден, е засечено болно животно. Взети са проби и те са доказали наличие на PPR. Собственикът твърди, че животните му са отглеждани "оборно-пасищно, с електро пастир и не е имало смесване с друго стадо". Взети са обаче кръвни проби и от две съседни стопанства, защото животните от всички стопанства ползват общ водопой.
Вторият случай е в село Кости, от 28 юни. Той е факт, след като във Воден са избити 1408 овце и кози. В Кости става въпрос за две стопанства, които нямат допирни точки. Собственикът на едното стопанство – Атанас Петров, казва, че при две овце и един коч се появили симптоми на болест – подуване на главата, оток на лицето, лиги и крусти по езика и на устните). Нито едно от животните обаче нямало диария, което е характерен симптом за PPR, а и нито една коза в стадото не е била със симптоми. Взети са кръвни проби, както и са изследвани очни тампони, струпеи, материал от язвичките по езика, бял дроб, далак, глътка и сливици. В доклада се казва, че на ветеринарен лекар му е направило впечатление, че при аутопсията на убито животно нямало никакви гастроинтестинални промени, не са установени и "характерните изменения в илеоцекалната клапа и ивичести кръвоизливи в дебелите черва (т.нар. "зебра стрипинг")".
Именно от стопанството на Петров тръгват и слуховете, че мигранти били пренесли болестта – защото той твърдял, че няколко дни преди да се появи болестта, кучетата му били неспокойни през едната нощ, лаели, а на сутринта около обора си намерил бутилки от минерална вода. А в доклада на ЦОРХВ се казва, че през 2018 година няма обявени огнища на чумата в европейската част на Турция, но от 2004 до 2017 година всяка година е имало определен брой огнища, в някои години - няколко десетки.
Що е то чума по дребните преживни животни
PPR обаче не е нещо, което е непознато на света. Всъщност проблемите, които носи болестта, са огромни – според анализ от 2015 година на епидиемолози в световен мащаб щетите се оценяват на поне 1,5 млрд. долара, а също годишно се харчат 3,1 млрд. долара в борбата за ограничаване и унищожаване на болестта. През 2016 година Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) стартира глобална програма за унищожаване на вируса на чумата до 2030 година.
Болестта тръгва от вирус, подобен на вируса на морбили при хората. Смъртността в някои случаи достига 100%, но средното ниво е между 70 и 90%. Чумата е позната в Азия, Африка – счита се, че е тръгнала първоначално от Нигерия, Близкия изток, като засега Европа е територия без този бич. За щастие нито едрият рогат добитък, нито прасетата са податливи на чумата. Предвид сходството с морбили обаче, няма гаранция дали вирусът на PPR няма да мутира в бъдеще и да стане опасен както за други животински видове, така и за хора.
Подобни болести – "луда крава" и чума по прасетата
Едва ли има човек, който да не е запознат с тази опасна болест, която поразява основно едрия рогат добитък. "Лудата крава" е сходна с болестта на Кройцфелд-Якоб при хората – невродегенеративно заболяване и по същество представлява "гъбично заболяване на мозъка". "Луда крава" порази до такава степен Великобритания, че през 1993 година имаше по 1000 нови случая на седмица, а в периода 1996 – 1999 година ЕС забрани вноса на британско говеждо и телешко месо. През XXI век болестта се появи в Канада и в САЩ, но там не се стигна до епидемия с размерите на британската.
Подобна унищожителна болест е и т.нар. африканска чума по прасетата, която също през 90-те години на XX век предизвиква сериозни щети в Европа. Между 5 и 10% от стадата с прасета са загубени, като в това число влизат стопанства в Германия, Белгия, Холандия и Испания. А в края на миналата и началото на тази година Словакия, Полша и Латвия взеха извънредни мерки, включително ограничаване на популацията на глигани, за да не избухне паевропейска епидемия. Именно глиганите са най-чест преносител на болестта.
