Парите изпратени у нас от българи, работещи и живеещи в чужбина, достигнаха 110.8 млн. евро от началото на годината, сочат данните на Българската народна банка към края на месец август. Това е спад от 64% спрямо миналата година, когато за първите осем месеца, парите от чужбина достигнаха 308.2 млн. евро.
Конкретно за месец август тази година, паричните трансфери на сънародниците зад граница, възлизат на едва 12.1 млн. евро. Това е вторият най-слаб месец през 2021 г., като по-ниска сума е пратена единствено през януари – 11.9 млн. евро.
За да бъде прескочена границата от 100 млн. евро, бяха нужни цели 8 месеца. Преди COVID-19 пандемията, подобни суми постъпваха у нас всеки месец. За последно подобна сума е дошла от чужбина през февруари 2020 година (103 млн. евро) - последният месец преди пандемията официално да скове икономиката.
В годните преди COVID-19, паричните трансфери на българските емигранти преминаваха границата от 1 млрд. евро годишно. В резултат на пандемията обаче, сумата се сви почти десетократно, като понастоящем едвам надскача границата от 10 млн. евро на месец.
Интересно е да се отбележи, че парите пратени навън от чужденци, живеещи в България, нарастват на годишна база, макар и с минимален темп. За първите 8 месеца на тази година, сумата е достигнала 14.9 млн. евро, докато година по-рано трансферите са били за 11.5 млн. евро.
Колко реално са парите от чужбина?
Темата за емигрантските пари има различни тълкувания, тъй като статистиката разчита на методология, която трудно може да разкрие истинския размер на потоците. Поради това например, данните на БНБ се разминават с данните на Световната банка.
За сравнение, според БНБ през 2020 година у нас са постъпили емигрантски трансфери за 308.2 млн. евро, докато според Световната банка, сумата за същата година е 954 млн. долара или близо 820 млн. евро по настоящи цени. През 2017 година пък, ООН посочва, че емигрантските трансфери в България достигат близо 3 млрд. лева.
Реално е много трудно да се намери точната цифра на сумата, която влиза или излиза от дадена страна. Така например парите внесени на ръка и тези пратени по алтернативни канали, различни от банките, трудно могат да бъдат обхванати. Още повече, че до преди няколко години методологията на БНБ се базираше на данни подавани от търговските банки в страната за суми надхвърлящи прага от 2500 евро. Казано с други думи, всичко под този праг минаваше под радара.
В последствие този модел отпадна, тъй като след 2016 г. доставчиците на платежни услуги вече нямат задължението да предоставят данни на централната банка за този вид трансфери, става ясно от методологията на БНБ. Понастоящем, статистиката се изготвя на база оценки на БНБ.
Поради големите разлики в данните, били те на Световна банка, ООН или БНБ, темата за емигрантските трансфери често се използва за популистки цели. В съвременния свързан свят, всички богати държави получават подобни трансфери, а тези които се издържат от пари от чужбина, обикновено са страни в дълбока политическа и икономическа криза. Приносът на емигрантските трансфери за българската икономика е сериозен, но ситуацията е далеч от апокалиптичните сценарии рисувани от мнозина. Живеещите и работещите в България, допринасят за почти 100% от БВП на страната, докато емигрантските трансфери по-скоро издават неблагоприятните процеси в родния икономически и обществен живот, довели до масовата емиграция.
