Джинът е английска класическа алкохолна напитка, приготвена от шишарки на хвойна, бадеми, кориандър, корен от теменуга, ангелика и други съставки. Вкусът и мирисът на висококачествения джин задължително са съпроводени от преобладаващия аромат на хвойнови шишарки; напитката е винаги безцветна, прозрачна, без мътилка и утайка.
Произход.
Названието „джин“ е съкратена разновидност на по-старата английска форма genever, също така свързана с френската genièvre и холандската jenever - които, в крайна сметка, означават "хвойна".
По правило алкохолният градус на класическия джин не бива да се смъква под 37,5 градуса. А колкото до горната граница, решението остава за производителя, като обикновено е около 47 градуса.
Естествено, днес джинът се асоциира в съзнанието ни повече с Англия - но е изобретен в Холандия още през ХІІІ век. Англичаните го опознават чрез войниците, участвали във войните на Холандия през ХVІІ век. А лондонският джин такъв, какъвто го знаем сега, се появява около 150 години по-късно.
Известната комбинация на джин с тоник води началото си от Индия. Британската колониална администрация там, изправена пред тропичните болести, от които най-опасна била маларията, търсела начини за тяхното лечение. Ефикасното средство против маларията бил хининът, който има много горчив вкус. С цел да се разреди тази горчивина, към него добавяли джин.
Днес повечето джин се консумира извън Англия Приблизително 43% от световното производство се изпива на Филипините. Филипинците даже са си създали специално понятие за пиене на джин – „Ginuman“.
Как да приготвим класически джин-тоник коктейл?
Съставки.
Разпространени добавки в миналото към джина били терпентин и... сярна киселина. Самата киселина не участва в дестилацията, но добавя допълнителен вкус към получената напитка.
Двоен джин се получава чрез повторна дестилация на първия джин, като му се добавят повече растителни съставки. Този джин обикновено отлежава в дървени бъчви и съхранява по-тежък, малцов вкус, който му придава осезаема прилика с уиски.
Смесеният джин се произвежда, като неутрални спиртни напитки се овкусяват с есенции и други аромати без повторна дестилация. Обаче нивото на такава напитка като аромат, вкус и цена е много по-ниско от това на дестилирания джин.
Към джина се прибавят още и други съставки, за да му придадат напълно уникален вкус: корени и семена от ангелика, цитрусова кора, корени от женско биле, корени от ирис, бадеми, канела, кора от грейпфрут, кора от лайм, тропическия плод лонган, шафран, тамян, кардамон, кориандър, кора от касия (не кайсия!), индийско орехче и др.
Откриха неочаквано свойство на джина
Как да пием джин?
Обикновено се сервира за аперитив. Умереното количество джин привнася особен чар към предложените рибни, месни и дори вегетариански блюда. Все пак, заради прекомерната сила на сухия джин, го ползват доста по-често в различни коктейли. Преди сервиране е добре да се охлади до 4-6°C. Поднася се в малки чаши до 30-50 мл.
С какво да пием джина, освен с класическия тоник? Може да смесим алкохола в пропорции по желание с минерална вода, различни сокове, и даже кока-кола или кафе. Оптимално е да използваме сокове с горчив или сладко-кисел вкус: ананасов, от червена боровинка, от цитрусови плодове. Като най-добра пропорция за смесване се счита 50:50.
Какви мезета вървят с джин?
Такъв въпрос е подходящ само по отношение на чистия джин, защото коктейлите с него по дефиниция нямат нужда от придружаващо похапване.
Но, ако става дума за аперитив, класическото предястие в този случай са маслини, маринован лук, резени лимон, мариновани пъдпъдъчи яйца със сол с целина. (Солта с целина - Celery salt, е специфична подправка в Англия и САЩ и представлява обикновена готварска сол, смесена със стрити семена от целина). Най-важното е да се пие умерено и да не се забравя, че джин и антибиотици са абсолютно несъвместими!
