Старинно народно поверие твърди, че на Илинден – 2 август, хората не бива да влизат в морето или в реки, защото има опасност да се удавят. Причината е, че това е денят на старозаветния пророк Илия, който тогава „си взема курбан”.
Църквата почита този светец като „пророк и предвестник на Божиите велики дела“, „въплътен ангел“ и „предтеча на Второто пришествие“.
Свети Илия е роден около 900 г. пр. Хр. в палестинския град Тесвия. При раждането му неговият баща имал видение как го поздравили някакви едри мъже, които повили в огнени пелени бебето и го нахранили с пламъци. Уплашен, той разказал на йерусалимските свещеници-левити какво му се било привидяло, но те го успокоили, като рекли: „Не се страхувай, синът ти ще живее сред светлина и ще съди народа израилев с огън и меч“. Оттам идва и името „Илия“ – то означава „Сила Господня“.
Според българските народни поверия светецът е повелител на светкавиците, гръмотевиците и дъждовете. Легендите разказват, че Илия имал две сестри – Магда и Мария. Той веднъж им споделил, че в деня, когато се чества името му, ще донесе гибел на света, защото ще стовари върху него мълниите и гръмотевиците, които са под негова власт. Обаче не знаел кога точно е този ден, затова постоянно питал своите сестри. Но понеже те се уплашили много от тези негови страховити закани, все му отговаряли: „Вече отмина“.
Свети Илия е единствен сред светците, чийто живот не завършил със смърт на земята. Преданията разказват, че от небесата слязла колесница с впрегнати в нея огнени коне, която го отнесла на небето. От онзи момент той господарува над летните гръмотевици и затова го наричан Гръмоломник, Гръмовник или Гръмодол. Именно затова в миналото се твърдяло, че щом гърми, значи свети Илия препуска по небето със своята колесница.
Гръмотевиците се възприемали като сигурен признак, че годината ще бъде много плодородна и с богата реколта. А тъй като през зимата пък няма гръмотевици, народните вярвания били, че по това време свети Илия принуждава грешниците да строят цели градове от сняг – и така да изкупват греховете си.
Традицията още повелява да не се работи на Илинден, защото свети Илия ще сметне това за проява на неуважение към себе си и ще се разсърди – вследствие на което има вероятност върху къщата, където се работи, да падне гръм и да убие човек.
На Илинден се постила празнична трапеза, на която трябва задължително да има варен петел и ритуален хляб. На места върху хляба рисуват колело с осем спици, символизиращо колесницата на свети Илия.
В крайморските райони се вярва, че от Илинден „се обръща времето“ и почват вече есенните ветрове. Появяват се мъртви течения и вълнения. А старите рибари знаят, че на Илинден морето е с „мъртва хватка“.
Според народния ни календар, Илинден е най-значителният летен празник по времето на жътвата и вършитбата. Тогава какъвто човек влезе първи в дома, такава и ще бъде цялата година за къщата и домочадието в нея. На Илинден празнуват шивачите, кожухарите и фурнаджиите, които се покровителстват от свети Илия.
В българската история този ден е свързан най-вече с Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., чиято цел била да се освободят Одринска Тракия и Македония.
Това още е имен ден на хората с имена Илия, Илко, Илияна, Илиян, Божана, Божан, Божин, Божко, Божинка, Божинко.
