“И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат “.
Смъртта на Вазов
Патриархът на българската литература Иван Вазов умира в семейната трапезария от масивен инфаркт на 22 септември 1921 г. Завръща се от утринната си разходка и сяда да обядва със семейството на сестра си Въла Вазова. Сестра му описва детайлно последните мигове от живота на поета. Внезапно се почувства зле, пожелава чаша вино със сода и се отпуска на стола.
Братът на поета Борис Вазов пръв съобщава за кончината му в Министерския съвет, а министърът на народната просвета Стоян Омарчевски отива лично в дома му и разпорежда спешно да бъде повикан д-р Сарафов, който само потвърждава смъртта.
Така се сбъдват предчувствията на поета, които той споделя пред своя приятел и биограф проф. Иван Шишманов. Само една година по-рано Вазов му споделя “Знаеш ли, Шишманов, аз имам предчувствие, че няма да доживея юбилея или че скоро след това ще умра”.
Още в деня на смъртта на място е направена аутопсия от проф. Параскев Стоянов. Мозъкът и сърцето му са извадени от тялото и консервирани от проф. Шишманов. Запазен е и кичур коса от поета.
Сърцето и мозъкът на Вазов са затворени и съхранени в стъкленици, а тялото му е балсамирано и изложено за всенародно поклонение в църквата “Света Неделя” от 24 до 28 септември, след което е погребан с големи почести.
Знаете ли къде е гробът на поета?
Всеки жител и гост на столицата е минавал в градинката зад църквата “Света София”, където е гробът на Вазов.
Монументът представлява огромен витошки камък от морените, донесен специално от любимата планина на поета. Самият Вазов преживе пожелава върху неговия гроб да бъде поставен камък от морените на Витоша.
Скалата е донесена от Златните мостове, където поетът обича да седи, търсейки вдъхновение сред природата. Това се случва през септември 1926 г. при честване на 5-годишнина от смъртта му. Легендарно е пренасянето на 10-тонната скала, висока 2,5 м и широка 1,5 м. Превозването се извършва с кола, теглена от 6 бивола. Според пресата от онова време за целта е направен специален път с дължина от 4 км. Превозването продължава цели 18 дни.
Камъкът е поставен върху циментова основа, покрита със земя, а върху него са издълбани само християнски кръст, името на поета и годините на рождението и смъртта му.
В този вид камъкът седи непокътнат до ден днешен.
100 години безсмъртие за Патриарха на българската литература
Къща-музей на Иван Вазов
Къщата, в която поетът живее, е превърната в музей. Намира се на ъгъла на улиците “Г.С.Раковски” и “Иван Вазов”.
Пет години след смъртта на Патриарха на българската литература домът е превърнат в музей. Първият уредник на музея е друг голям български писател - Елин Пелин.
Къщата е построена през 1895 г. и тук Вазов е живял и творил най-дълго време.
Посетителите могат да видят кабинета на Вазов, работната маса, личната му библиотека, лични вещи, картини, предмети. В спалнята се съхраняват елегантните му дрехи, както и тефтерче или тетрадка, където е пишел. Според сестра му Въла Вазова “бачо най-много и може би най-добре работеше към два-три часа през нощта. Често го чувах как от спалнята си отива в кабинета да работи”.
На първия етаж е и семейната трапезария, където Вазов е седял по време на последния си обяд на стол с черна панделка.
Стъклениците с мозъка и сърцето на Вазов се пазят в хранилището на музея, но не са изложени на показ. По време на бомбардировките над София през 1944 г. органите му са спасени от тогавашния уредник Елин Пелин.
