Високосна година е година с 366 дни (вместо 365), тоест година, съдържаща 29 февруари. Те са необходими, за да се свърже календарната година към астрономическата и към сезоните.
Сезоните се повтарят всяка тропическа година (времето, за което Земята, въртейки се около Слънцето, преминава между 2 последователни пролетни равноденствия). Това отнема около 365,2422 дни, така че при фиксиран календар с 365 дни сезоните биха се изместили.
Кога годината е високосна
Този проблем се избягва чрез вмъкването на един допълнителен ден (на всеки 4 години), което увеличава годината на 366 дни.
В юлианския и григорианския календари този допълнителен ден се добавя към февруари, който става 29 дни.
Още: Колко видове минзухари се срещат в нашата страна
Още: Стихотворение на деня, 22 януари, от Пейо Яворов
Тази година - 2020, е високосна, 366-дневна, което означава, че за първи път от четири години насам ще има 29-ти ден през февруари.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Трябва ли да се пълни догоре с гориво резервоарът на колата през зимата
Още: Защо се смята, че бирената мая помага за силен имунитет
През не-високосните години, известни още като обикновени години - като 2019 например, календарът не взема предвид допълнителните четвърт от деня, действително необходим на Земята, за да завърши една орбита около слънцето. По същество календарната година, която е човешки артефакт, е по-бърза от действителната слънчева година или година, както е определено от движението на нашата планета през космоса.
Ако не се прави тази корекция календарната година ще намалее с около един ден след четири години. За 100 години календарът ще намалее с 25 дни. Сами се сещате, че ако мине още време без високосната година като корекция на календара, в крайна сметка февруари стане летен месец в Северното полукълбо.
През високосните години към календара се добавя високосен ден, за да се забави и синхронизира календарната година със сезоните. Преходните дни са добавени за първи път към Юлианския календар през 46 г. пр.н.е. от Юлий Цезар по съвет на Сосиген, Александрийски астроном.
Още: Какъв църковен празник е на 22 януари - традиции и обичаи
Още: Уж е супа топчета по турски, но пасва и на нашия вкус
През 1582 г. папа Григорий XIII ревизира Юлианския календар, като създава григорианския календар със съдействието на Христофор Клавий, немски математик и астроном. Григорианският календар освен това посочва, че високосните дни не трябва да се добавят в години, завършващи на "00", освен ако тази година също не се дели с 400.
Тази допълнителна корекция е добавена за стабилизиране на календара за период от хиляди години и е необходима, защото слънчевите години всъщност са малко по-малко от 365,25 дни. Всъщност слънчевата година настъпва за период от 365.2422 дни.
Забележете, че 2000 г. е била високосна, тъй като се дели на 400, но 1900 г. не е била високосна.
От 1582 г. григорианският календар постепенно се приема като международен стандарт за много страни по света.
Китайски календар и Еврейски календар
Китайският и еврейският календари са лунно-слънчеви и високосните години имат един допълнителен месец. В китайския календар високосният месец се добавя според сложни правила и например, ако е след втория месец, се нарича просто „допълнителен втори месец“.
В еврeйския календар допълнителният месец се казва Адар Шени (втори Адар) и се добавя след Адар. Според метоничния цикъл, той се добавя седем пъти на всеки деветнадесет години.
