Цивилизацията на Древен Египет се счита за едно от най-напредналите общества за своето време. Египтяните постигат безпрецедентен успех в проектирането и строителството на сгради, в медицината и астрономията, хуманитарните и точните науки. Не е изненадващо, че един от първите календари се появява в Египет. (Най-старият и точен календар е българският - вижте тук).
Около четири хиляди години пр.н.е. по бреговете на река Нил е съществувала една от най-мощните и културни цивилизации по това време - Древен Египет. Един от първите слънчеви календари се появява именно в Египет. Животът на Египет се основава на селското стопанство по долното течение на Нил и е свързано с нейните сезонни цикли. Египтяните вярвали, че наводнението на Нил е причинено от появата на Планетата Сириус, най-ярката звезда на небето.
В древен Египет, според официалния календар, годината е била разделена на 3 сезона по 4 месеца всеки.
· Сезон на наводнения - от средата на юли до средата на ноември
· Сезон за сеитба - от средата на ноември до средата на март
· Сезон на засушаване - от средата на март до средата на юли
Имената на сезоните се свързват със селскостопанска работа (например в сезона на „покълване“ реколтата узрява, а в сезона на „Суша“ се събира реколтата, както и годишното наводнение на река Нил , което има пряко въздействие върху селското стопанство (оттук и името на сезона „Наводнение“).
Месеците са обозначени с числа. Всеки месец има 30 дни. Египтяните са знаели, че годината не включва 360 дни (12 месеца по 30 дни), а 365 дни, така че останалите 5 дни, които не са включени в календара, са добавени в края на последния месец.
Тези дни се празнували като рожден ден на съответното божество: Озирис, Хорус, Сет, Изида и Нефтида.
Именно те създават най-стария слънчев календар през 4236 г. пр.н.е. Но в същото време те едновременно и с радост използват три календара наведнъж - звездния (според който са използвали за земеделие), слънчевия (граждански) и лунния (за религиозни празници).
Планетата Сириус им помага да изчислят точно броя на дните в годината: египтяните са забелязали, че става видима точно няколко дни преди наводнението на Нил. Така се появили сезоните на местните жители, като са следили река Нил.
Египтяните изобретяват първия слънчев часовник (обелиск, който хвърля сянка). Слънчевият ден е разделен на 12 части (10 плюс 2 за залез и зазоряване), но в началото никой не си е направил труда да зададе продължителността на часа, тоест египтяните, както и римляните са имали часове с различна продължителност . Въпреки това, древните египтяни първоначално са измислили идеята да разделят деня на 24 часа.
