Природата е дала криле само на птиците. Но сякаш не можейки да се примири с тази несправедлива съдба, човекът дръзва да й се противопостави, да се сдобие с криле, да достигне и надвиши скоростта на звука.
В авиаторската професия българската жена навлиза много по-убедително и по-властно, отколкото в морето или мините. И макар в миналото дамите често да са били забравяни в сянката на мъжете, а постиженията им пренебрегвани, това не значи, че те не са оставили своята ярка следа в историята. Има една по-особена „порода” жени – не тези, създадени да свият гнездо, да създават уют и да продължават родове – а тези, които са дръзнали да се изправят срещу страховете, срещу неодобрението и са се сдобили с криле, но не само метафорично казано.
Може би сте срещали името на Мария Атанасова, по-известна като „първата жена, управлявала моторен самолет”. Истината е, че тя е една от първите 8 жени, завършили рамо до рамо през 1950 година в Долна Митрополия. До нейното име гордо се нареждат Мария Недялкова, Сийка Цончева, Пелагия Алферова, Милка Горанова, Пенка Нунева, Жечка Бачева и Евдокия Христова. Днес ще си поговорим с последната, Евдокия Христова, за онези години, за тръпката от летенето и за перипетиите, които са срещали жените в тази професия през средата на миналия век.
Как и кога реши, че искаш да станеш пилот?
Кога съм решила, че искам да стана пилот, не мога да ти кажа точно. Започнах през летните ваканции в гимназията да ходя на безмоторно летене и от едното другото – хванеш ли пътечката, тя сякаш сама те води. На времето гимназия се учеше до 10-ти клас. Който иска да учи след това, се явява на матура, аз влязох направо във военното училище на 16 години. В Граф Игнатиево взехме първи пилотски изпит, тогава така се казваше, и заминахме за Долна Митрополия.
